Родени независими

София ще има фестивал за незвисимо американско кино! So Independent, стартира през ноември, но преди това да стане, потърсихме повече информация за събитието от неговия създател, актрисата Жана Караиванова. Познаваме я от знаковите за българското кино филми „Стъклени топчета”, „Мера според мера” и от многобройните й роли на сцената на Народния театър. Тя е създател и на Фондация за Българо-Американски културен обмен, която вече десета година промотира българско съвременно кино в Ню Йорк.

Как възникна идеята за  фестивала?

So Independent е в пряка връзка с Фестивала на българското кино в Ню Йорк. Двата фестивала създават един Българо-Американски културен мост. Единият е през ноември другият е през март. Тази година в Ню Йорк ще направим осмото му издание. Казвам това, защото с Фестивала за българско кино разбунихме духовете и създадохме интерес към нашето кино и хората, които го правят. Тези, които се занимават с кино тук предимно чакат, докато хората, които правят кино в Америка са безкрайно заети и е трудно да ги накаш да пресекат океана. Благодарение на фестивала ни в Ню Йорк, сега те да откликват с голямо желание. До сега сме показали над 70 български филма в Ню Йорк и САЩ и над 40 български творци са били наши гости. Тази година ще направим обратното – американски филми и творци ще ни гостуват в София.

Каква е структурата на фестивала?

Фестът съдържа около 25 заглавия в 3 категории- игрално, документално и късометражно  кино. Имаме и образователен панел и 2 панела по 90 минути за късометражно кино. Селекцията му  е дело на Linda Olszewski - една от селекционерките за късометражно кино за Оскарите и зам. директор на отдела за разпространие на късометражни филми на ITunes. Линда ще бъде също сред гостите на фестивала.

Разкажи ни повече за критериите при подбора и селектираните заглавия.

Съсредоточили сме се изцяло върху aмериканско независимо кино. Голяма част от тях са селекционирани и  награждавани на фестивали като Tribeka и Сънденс, други без да попадат сред фестивалните победители са отчетени от американската критика като забележителни постижения. Повечето са  произведени 2010г.  Игралните филми са 12-15. Документалните са 6. Един от тях е скандалният  Crude на Joe Berlinger. Той е носител на наградата Сънданс и е затова как методите за добиването на петрол на Тексако променят коренно една култура. Филмът стигна до съд и създаде голяма полемика. Цялата кинаджийска общност се вдигна в негова защита. В огромна статия Робърт Редфорд обясни, защо този филм е изключително важен. С навлизане на риалити културата документалнотo кино мимикрира и сега се възприема много по-лесно, поради което в последните години интересът към него е много голям. Филмът на Клинт Истууд Piano Blues e за големите  имента в пиано джаза, където ще видите и самия Истууд в непознатото му амплоа на виртуозен пианист. Ще видите и култовия филм за първото турне на Ролинг Стоунс в САЩ, заснет от доайена на Американската документалистика Албърт Майзелс.В програмата ни е включен филма му за Кристо и Жан Клод „Бягащата ограда”, както и четиричасовия филм на Мартин Скорсезе за историята на Американското кино. Ще имаме честта Алберт Мейзълс да ни гостува и да проведе уъркшоп в София . Сред нас  ще са продуцентите и режисьорите на забележителният Putty Hill, част от официалната селекция на пет международни кино феста. „Варайъти” и Roger Ebert написаха изумителни рецензии за него. Историята наблюдава група хора, която се събира на погребението на свой близък, починал от свръхдоза. С течение на филма разбираме, че никой от тях не го познава кой знае колко. Истинска и много добре заснета приказка за привидността на стабилните неща. Филмът е заснет с 20 000 долара! Един от продуцентите му, Стив Холмгрин ще дойде у нас.

Какъв ще е фокусът на работните срещи и дискусии?

За тези, за които киното е мечта и представят живота си свързан с него сме поканили професионалисти, които познават всички аспекти на киното. Техните уъркшопи и дискусии са насочени към възможностите за съвместна работа, към спецификите на съвременното кинопроизводство. Има какво да научим от тях за да направим пътя си към успеха по-кратък.

Амбициите на  So Independent?

Желанието ни е So Independent да се наложи като контрапункт на казионната картина. Да ни направи по-независими в собствените ни очи и да ни помага да виждаме киното такова, каквото не го очакваме, такова каквото не сме мислили, че може да го видим. Ще покажем филми направени с 50 милиона и такива с 20 хиляди долара, и всичките успешни. В перспектива искаме да направим издание на фестивала и в съседните, балкански страни. Това е нещо, върху което работим.

Каква е дефиницията за незавсимо кино?

Независимото кино не е киното, което никой не гледа, пък ние много си го харесваме. В Америка филмовата индустрия се базира на два типа финансиране. Единият е на корпоративните акционерски студия като Sony, Paramaunt. Там на всяко тримесечие се прави отчет и ако няма ръст на приходите, ръководството се сменя. Творци и продуценти са зависими от собствениците на акции на корпорацията и от техните желания и приоритети. В независимото кино парите се намират от независими източници и критериите зависят само и единствено от продуцентите и творчекия екип. Тези филми идват по-трудно в Европа, защото разпространителите, предпочитат да не поемат финансови рискове. Това, което ние искаме да направим, е да запълним тази ниша и да разширим кръгозора на кино-аудиторията.

А независим и на български и на английски произлиза от „вися”. Да си зависим е като да си обесен. Независим е равно на свободен.

 Какво ще отличава  So Independent от другите фестивали?

Sо Independent няма конфронтация с другите фестивали. Не претендира да покаже нещо невиждано и нечувано. За нас е важно, вие като аудитория, да можете да се възползвате максимално от правото си да виждате различни неща. Досега фестивал на американското независимо кино у нас няма – ние ви го предлагаме!

Мнението ти за новото българско кино?

Слава богу, българското кино излезе от капана  „харесвам го-не го харесвам”. То се доказа в последните години с впечатляващ брой награди на водещи световни фестивали.Единственото което не бива да се прави, е да му се пречи. Ние сме нова пазарна икономика и се учим на принципа проба-грешка. У нас е популярна състезателната метафорика. Няма пари, но ти се състезавай! Министърът на културата стисна ръцете на Явор Гърдев и Камен Калев, едва след като спечелиха. Понякога тук си представяме нещата локално, че с нас се започва и свършва, че е ОК да се движим в собствен ритъм. Сега ще помислим, утре ще решим, в петък ще направим, после ще го променим. Българското кино се развива в контекста на балканкото, балканското се развива в контекста на европейското, а европейското се развива в контекста на световното. Това е едно състезание, в което ако хем си излязъл на пистата –хем си връзваш маратонките 15 минути нямаш никакъв шанс. И ние и управниците ни нямаме друг избор освен да взимаме правилните решения. В противен случай се проваляме на световно ниво и самооценките ни нямат никакво значение.

материалът излезе в сп. ЕДНО, септември, 2010