Къси, бързи и яростни

За четвърта поредна година София ще бъде домакин на фестивалa за късометражно кино ФИЛМИНИ. По този повод Антон Терзиев разговаря с неговия директор Елена Мошолова, за която от самото начало, фестивалът е връзка по любов.

Структурата на четвъртото издание на ФИЛМИНИ, 2010 ФИЛМИНИ е фестивал за игрални, анимационни и експериментални филми. Въпреки че не селекционираме документални филми, приемаме всички междинни жанрове. Журито всеки път е различно и винеги е международно. Има представители от България, Западна Европа и Балканите – трите основни конкурсни секции във фестивала. Всеки от тези региони има представител. Обикновено поне един член от журито е бил награден във ФИЛМИНИ.Част от журито тази година ще бъдат Ада Соломон и Дуня Кустурица. Продуцентска къща на Ада, High Film, стои зад новата вълна в румънското кино, а Дуня (дъщеря на Емир Кустурица), е селекционер за международния фестивал в Кюстендорф. Обикновено в конкурсните секции показваме най-много трийсет филма. Опитваме се да запазим ФИЛМИНИ по-малък фестивал, който да  показва най-интересните и провокативни заглавия, защото в  късометражното кино много неща се повтарят. Състезателните програми са няколко. Имаме програма за най-добър балкански филм с награда 1000 евро, конкурс за най-добър български филм и голямата награда на ФИЛМИНИ, 1200 евро, за която се борят филмите от всички конкурсни програми. Имаме и награда за анимация и награда на публиката, диплома и статуетка за наградения филм и режисьор. Наградата за най-добър български филм е под формата на техника и филмова лента от Kodak Cinelabs Bulgaria. Тази награда е много стимулираща и провокира творческия процес. Всяка  година във ФИЛМИНИ има специален фокус върху определна държава. Тази година пристрастието ни към северното кино определи фокусът да бъде върху Скандинавия: Дания, Норвегия, Швеция и Финландия.  Досега сме представили Мексико, Великобритания, Испания, Иран, Франция. Слоганът ни тази година ще бъде The Film Lovers Festival. С това искаме да кажем, че залагаме на любовта към киното като изкуство, а не на филмовата индустрия. Това не означава, че ще пренебрегнем професионалната част, напротив. Подготвили сме няколко уъркшопа на различни теми за млади професионалисти.

Паралелната програма Както обикновено ще има няколко работилници на различни теми. Дизайнерът Йежи Скакун от Полша ще направи уъркшоп за филмов плакат. Друг филмов уъркшоп ще включи участници от България, Германия, Румъния и Турция Организираме го заедно с NISI MASA – европейската младежка кино мрежа. Ще имаме и майсторски класове, срещи на чужди продуценти и режисьори с публиката и професионалисти от България.

Критерии за селекция Ядрото на един фестивал е конкурсната програма. По нея може да се разбере какво е лицето му. При нас филмите не трябва да надвишават двайсет минути и да са произведен след януари 2009 година. Не трябва да обслужват политически, религиозни или етнически интереси, да бъдат манипулативни. Търсим такива, които говорят на езика на киното, които те хващат за гърлото и откриват нови духовни полета. Такива, които носят отпечатъка на личния разказ и засягат общочовешки ценности.  Получаваме 1200 филма годишно. Голяма част от тях са твърде наративни. Предпочитаме филми, които не са показвани в България. Чудесно е ако филмът е спечелил преди това международни награди, но в никой слчай не е определящо за нашата селекция.  В програмата „Световен екран” показваме филми, придобили известност, награждавани на международни форуми.

Най-трудното нещо при организирането на ФИЛМИНИ е работата с българските културни институции. Липсват приоритети, визия. Действа се на парче, защитават се странни интереси.

Публиката на ФИЛМИНИ  са младите хора до 35 години, студенти, кинаджии, хора от рекламата. Това е публика, която посещава всякакви други културни събития, случващи се в столицата, и е възпитана да очаква подобни събития. Искаме да разширим диапазона й. Тази година например за първи път ще имаме секция за деца, няколко съботно-неделни сутрешни прожекции за различни възраствои групи, с което  поставяме началото на една традиция. В дългосрочен план искаме да въвлечем и ученици, както и хората, които не гравитират около така наречения „модерен градски живот”.

Тенденции Съществува тенденция късометражните филми да се стремят да наподобяват пълнометражното кино. Да развиват история със структурата и начина на разказване на пълнометражния филм. За разлика от чуждестранните, българските късометражни филми често са много по-поетични. Има силно заявени проблеми в кинопроизводство на определни държави. Например филмите на бивша Югославия, всичките са посветени на войната. Филмите от Турция пък са с много силно застъпена темат за социалния статус на жената. 

Влиянието на ФИЛМИНИ, върху кариерата на спечелил в нея участник За мен бе важно, това което направи Тома Вашаров, след като спечели наградата на Кодак с филма „Всичко за теб” . Новият му филм „По обед” е лично откровение и своеобразно освобождаване за автора. Ставрос Раптис, който спечели миналата година при нас наградата за най-добър балкански филм, с „Ляво-дясно”, беше със същото заглавие на още няколко фестивала, един от които този в Киев. „Атаката на роботите от Облачна-5” на Чема Гарсия Ибарра от Испания след ФИЛМИНИ бе селектиран за Сънданс. Естонската анимация „Роклята” отиде на най-големия фест за късо кино в Клермон-Феран, Франция. Случвало се е и обратното. Австралийският  „Земя под краката” на Рене Ернандес, който бе спечелил голямата награда във финландския фестивал „Тампере”, беше награден и при нас.

В две от изданията на ФИЛМИНИ имахме една специална поощрителна награда за българска анимация: едноседмичен стаж в чуждестранна филмова къща за режисьора. Неделчо Богданов през 2009 година бе в Сантяго де Компостела, в едно много известно студио за 3D анимация. Тази година друг млад аниматор, Аспарух Петров, беше във Франция. Опитът, който дава този стаж, е изключителен стимул и шанс за развитие за авторите.

Бъдещето на ФИЛМИНИ Правим няколко прожекция под заглавието ФИЛМИНИ на турне, с които показваме избрани наградени филми в Пловдив, Варна, Русе, Благоевград. Всяка година е различно. Фестивалът е нещо живо. Той се случва на конкретно място и за опредено време. След това можем само да отразяваме и популяризираме резултатите от него. С останалите фестивали отношенията ни са приятелски. Координираме събитията си без проблем. Въпреки че форматът ни е различен, публиката често е една и съща. Важно е да се знае, че има и късометражно кино, различно от рекламите и музикалните клипове.

материалът излезе в сп.ЛИК, октомври, 2010