„Още не съм ви казала името си – казвам се Чечилия Риналди.”Алберто Моравия, Скука

Валентин пресече улицaта задъхан от цигарите и се озова пред Тетро Комунале, където беше срещата му с Невена. Афишът за тази вечер беше „Мръсни пари” или нещо подобно по Сартр. Веднага я забеляза, погледът й се рееше като чайка над тълпата. Спря на място за да я разгледа спокойно. Слаба, с дълга, лъскава като на кокер шпаньол кестенява коса, кълчеше глезените си пристегнати във велур на висок ток като петнайсе годишна хлапачка.  Балончетата от дъвката си пукаше скорострелно, което караше миглите й да пърхат като пъдпъдъци. Валентин зстана пред погледа й и след приветственият, изтърколил се набързо смях целуна предложените му лява, дясна и пак лява буза.

- Как си?

Валентин се запъна като ученик.

- Труден въпрос след като не сме се виждали от години. –съжали за нетактичността си Невена.

„Да, мамка ти, точно така. Шибано труден въпрос! – Валентин едвам сдържаше гнева си.

- Ти изглеждаш добре, доста добре даже. –продължи да се дъни той. Сутиенът й все още бе по-голям отколкото имаше нужда, а и тези гадни дъвки в устата й. Как можеше да й прости току-така това, че го заряза, и то точно след като спечелиха заедно тъпата стипендия за промишлен дизайн в Рим?

- Обичам те, Невена! – прошепна Валентин.

- ..е сестра ти? Моля, какво каза?

- Нищо, абсолютно нищо. Учи за изпити сестра ми. Влизаме ли вътре?
- Искаш ли?

- Ами всъщност, защо не се разходим, а?

- Аз съм за.

Тръгнаха към Понте Векио. Идеята беше да се шляят в градината на Боболите докато не хванат зъбобол, или докато не им поискат вход, като на всеки редови глупак с фотоапарат. Именно заради фотоапаратите и светкавиците от цял свят, Флоренция е така невъзможно скъпа. Когато напорист англичанин попиташе Валентин за постоянните експозиции на Пикасо и Гоя, просто свиваше рамене или посочваше в обратната на галерия Пити посока.

- Имаш ли си приятелка?

- Приятелка? Ха-ха. Чаках да се върнеш.

- Престани. Знаеш, че в Лондон се сгодих.

-  Естествено, нали ми прати покана за сватбата си?. Него канят ли го да свири някъде?

- Всяка вечер, но тези които търсят бандата му са от предградията и плащат зле.

- Ти кога заряза колежа?

- Половин година след теб. Срещнах Алберто на траиционния джаз фестивал. Те вече бяха с наполовина уредени документи за Англия. На мен ми бяха неаобходими два месеца за да уредя своите...  Да взема ли сладолед?

- Окей, от шоколадовия без ядки.

- Още ли конструираш самолетчета от картон?

- Да, но вече ми плащат за това.

- Наистина ли?

- Да бе, да не повярваш. Поляците от Л.О.Т. Чувала си ги. Имат дизайнерско студио тук, доста известно студио, между другото. Кандидатствах с портфолио, харесаха ме и сега съм в криейтив екипа.

- Страхотно, радвам се за теб... Един ден…

- Да, един ден ще прелетя над Финсбъри парк, където ти ще разхождаш децата на някой дилър от Сохо на минималната заплата, и прекосявайки  Европа през Гибратар ще забуча двуместния си месершмит в някоя тъпа алжирска дюна. А, как ти се струва?

- Престани.

- Защо се върна?

- Исках да те видя.

- Лъжеш!

- Добре... Прибираше се всяка вечер пиян. Изливаше разочарованието от некадърността си върху мен. Започна да ми посяга. Постоянно без пари, караше ме да...

- Сериозно ли?

-... работя като сервитьорка в Go-Go баровете, бутали повече кинти. Уж ги познаваше... Винаги успяваха да ме сграбчат или пляснат по задника. Чак сега можах да открадна достатъчно за билет. Доволен ли си?

- Невена, скъпа! Искаш ли да те взема на самолета преди да катастрофирам в Сахара?

- Не вярваш, нали?

- Не ставай смешна!

- Истината е, че тази за която ме мислеше никога не е била. Когато мечтите ми се сбъднаха с теб разбрах, че са прекалено голяма лъжица за мен. Моля те недей. Косата ти още ме влудява. И казваш, че не си имал друга? Дали ще бъдем някога щастливи? Прощавам ти това за авиокомпанията. Срещнах Филип, той ми разказа всичко. Ох, ухапа ме! Боли! Поне тук, в книжарницата, ще е по-безопасно за теб. Не спирай, може пък да си потърсим отново старата квартира в Рим, да продължиме колежа. Как можах тогава? Защо ми позволи? Какво казваш бейби? Съгласна съм, на тази история трябва да се сложи край.