„Защо ние, като култура, се чувстваме по-добре, виждайки двама мъже да държат оръжие, вместо да се държат за ръцете?“ Ърнест Гейнс

Мълчанието на родителите ми по всички въпроси за секса и уичната им интерпретация оборудваха тинейджърските ми години само с притеснения и неадекватни реакции към  „различните”. Преподавателят ми по история на изкуството в гимназията не се вписваше в двуполюсната хетеронормативна система. Подкъсените му с педя панталони откриваха тънък глезен и опънати бели чорапи. Селекцията му от слайдове включваше най-добрите образци на хомоеротика в изкуството на отминали цивилизации. Това караше нас, момчетата, да свеждаме засрамено очи, а момичетата - да се кискат злорадо. В Академията вече никой не забиваше поглед надолу на същите диапозитиви, а доброжелателният (уж) смях беше демонстративно колективен, с вибрациите на една зле прикрита нервност. Подобно тази, с която криворазбрани националисти громяха пъстроцветната тълпа на Моста на влюбените пред НДК в София преди година. Все пак, е голям страх, съгласете се. Потенциалната възможност, да се окажете и вие „анормален”, с всичките тези „проклети” женски хормони и скрити лимонки от детски травми, за които списанията не престават да натякват, виси като Дамоклев меч над грижливо отгледаната ви мъжественост…

В картографията на секса личните предпочитания са неприкосновени, а споделената ориентация, стига да не наранява трето лице е свещено право. И ако изпитвате постоянен душевен дисбаланс, не скачайте веднага срещу ближния. Спомнете си, че единствено предразсъдъците и страховете проектират житейските ни грешки!

В картографията на секса личните предпочитания са неприкосновени. Споделената ориентация- стига да не наранява трето лице, е свещено право. И ако изпитваш перманентен душевен дисбаланс,  не скачай веднага срещу ближния, а си спомни, че единствено предразсъдъците и страховете проектират житейските ни грешки!

„Ако аз стана жертва на насилие най- вероятно ще бъда обвинен, че това се дължи на стила ми на обличане. В дрехите ми хората виждат единствено недвусмислен призив към агресия.  –  коментира недостатъците на статута си в България, един мой близък приятел. “

Каквото повикало такова се обадило! Така оправдават и 90% от изнасилванията. Предполага се, че хомосексуалиста трябва да бъде себе си само с институционално разрешение, когато има Парад на любовта, когато се снима жълто предаване, или когато от политкоректност трябва да се усвоят пари от чуждестранна гей-организация.
Един паун, колкото и да е красив, все пак принадлежи на зоопарка, нали?

Велосипедистите например, също са като ЛГТБ (лесбийки, гей- мъже, би и транссексуалните хора) са малцинство, но това не пречи сред тях да има хомофоби, антисемити и социопати. Всеки човек по някакъв начин, в един или друг момент, по един или друг признак е дискриминиран. Това обаче не  е достатъчно, за да се прекъсне лошата верига. Семейната клетка завещава генералния пакет с комплекси на всяко следващо поколение.  И инструкционният лист за управление, както във вица за падащия самолет, обикновено подлежи на издаване. Има страни,  за които този тип човешки взаимоотношения отдавна вече не означават древногръцка драма с кървава баня вместо край. И въпреки истерията на Църковните синдикати, въпросът кой с кого и как предпочита да го прави възбужда силен интерес единствено у консултанта-продажби на анални топчета и лубриканти.
Закърмено в хайдушки фолклор и приказки за крадени булки, мнозинството на Балканите още гаси крушката на спалнята преди да прави „срамотоии”. Докато децата, покръстени в култ към канал Planeta, имат секса за разменна монета. Сексуалната революция тук се дефинира от пошлия пиар на алкохолни напитки, а дискусиите около загадъчни думички като „метросексуален” коварно спъват интелекта на средностатистическия български европеец.

Човешките предразсъдъците се нуждаят от митове като тези, че гей-светът е като селска тоалетна, в която може да пипнете нещо ужасно и смъртоносно. Или някое чудовище в розово трико да ви дръпне в дупката. Дискриминацията е логичното продължение. Миналата година Папа Бенедикт XVI призова за “екология на човешката природа”. Т.е. спасяването на човечеството от хомо и транссексуализма е толкова важно колкото и спасяването на тропическите гори. А през 2009 г. в Литва приеха закон, който забранява информацията, “агитираща за хомосексуални, бисексуални и полигамни отношения.

Етикетът „обратен” обаче върви в комплект и с някои предимства – може да изразявате всичките си емоции открито, да променяте мнението си постоянно и да носите тонове кич и всички ще проявят разбиране. От вас се очаква да сте като Саша Коен в Bruno, да колекционирате секс-играчки, да пазарувате тежък грим, и да четете джендър списания на път за козметичния салон. Личното ви пространство се възприема като система с отворен код, която всеки желаещ може да ъпгрейдне. За вас се смята, че имате неограничени възможности и успявате професионално заради  умението ви да манипулирате средата.

Познавам гей-активист, чиято „кариера” е асистент Софийския университет и нощна смяна в кварталната видеотека, място, посещавано предимно от white, male, straight (буквално от англ. - бял, мъж, хетеросексуален). Това е социалната група, която според статистиките, е най-защитената от дискриминация. И засега нещата стоят така - или сте с нея, или сте против нея.

Истината е, че не различността на съседа смущава и трови живота на ограничените хора, а липсата на информация и нежеланието за разбирането й. За останалите от нас, когато теглим чертата пътищата се раздвояват. Или се поддавате на песимистичната прогноза за нулева толерантност, или се съгласявате с вътрешния си глас, че независимо от обстоятелствата, всеки един момент е подходящо време, да се учим да обичаме.

публикувано в сп. Макс 09.2009