Прочетен: 6061 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2011 10:28
Два часа и петдесет минути. Точно толкова голямо праченце оставаше от присъдата на Джобния, който тъкмо се беше прибрал от едночасовото каре за деня в двора и сега подреждаше дрехите си в старомоден шестдесетарски кожен куфар с протрити каиши, ръждясали катарами и избеляла лепенка на кончето от ферари на капака. Останалите двама мъже в килията усещаха как Джобния им се изплъзваше като отговора на трудна кръстословица, но нямаше какво друго да направят освен да продължават да се изтягат апатично върху пружините на вишките си и да се преструват, че жълтата преса, която се въргаляше по дюшеците им от последното свиждане преди седмица, все още ги вълнува. Джобния привърши с куфара, стегна каишките му и зае смешна, заради прекалената си сериозност стойка, с изправен гръб, върху единствената табуретка в килията. Погледът му беше забит в шарен А4 плакат на разголена жена. Съкилийниците на Джобния не се подсмихваха, знаеха, че в момента пребивава в характерното си състояние на моментно вцепенение, особеност, с която те свикнаха чак на втората година. Тази особеност, беше едно от малкото неща, които всъщност знаеха за него. Когато в девет и половина луминисцентната лампа над тоалетната изгасваше, го чуваха да говори на себе си. В десет, когато спираше и тока, те ясно разчленяваха отделни думи от бързотечащия поток, но значението им си оставаше непонятно. Не го закачаха. Джобния не беше двуметров гигант, нямаше белези, счупен нос и врат с диаметъра на двайсекилограмов диск за щанга, напротив изглеждаше като счетоводител(какъвто всъщност беше)- олисяла косица, мощен диоптър, тъжни очи с концентрични тъмни кръгове около тях, но по силата на някакви невидими обстоятелства те не го закачаха. Прякора му лепнаха заради брошурите и скъсаните страници от книги, които стърчаха от джобовете му. Съдържанието им беше на български, но за тях все едно беше китайски. Ако знаеха какво е секта, щяха да го мислят за сектант. Единственото обаче, което сега знаеха със сигурност, беше, че след малко загадката щеше да им се изплъзне неразгадана. Два часа и четиридесет минути. Точно толкова време оставаше преди Джобния да остави прякора си завинаги заключен в килията.
Рецепционистката подаде припряно ключа на Кристиан. В мига, в който ръката и остана празна, погледът й се върна на недоредения пасианс. Кристиан се качи в асансьора и избута куфара на четвъртия етаж. Стаята му беше с изглед към новия терминал. Административните постройки закриваха пистата, но той дръпна захабените пердета на стаята, излезе на балкона, пое дълбоко въздух, вдигна брадичка в посока на шума от излитащите самолети и се втренчи. Не беше концентриран в нещо конкретно, нито очакваше нещо. Не се опитваше да чува гласове, не се опитваше и да види невидимото, просто практикуваше техниката дза дзен. Правеше го от момента, в който взе решение да се вслуша в предупрежденията за приближаващата опасност. Опасността от природни катаклизми, които можеха да настъпят след приключването на трите космически цикъла-завъртането на слънчевата система около Плеядите, движението на Плеядите около центъра на Галактиката и движението на Галактиката около Великото Централно Слънце. Ставаше въпрос за 23. 12. 2012-та.
Преди затвора, Кристиан работеше като заместник главен счетоводител на голям холдинг. Въпреки длъжността, нямаше служебна кола, а заплатата му бавеха с месеци. Жена му не го напусна заради това, а заради актьора, който забърса в Лондон, докато правеше бюджетна ревизия на някакъв филм. Работата й на международен одитор предлагаше доста възможности. Кристиан започна да взима работа за вкъщи, където я комбинираше с антидепресанти и алкохол. Една сутрин вдигна глава от бюрото, на което беше заспал и се зачете в последно отворения на екрана сайт. Нямаше спомен да го е посещавал, но нещата с които се дрогираше по това време така или иначе не оставяха спомени. Заглавието на сайта гласеше - Проблемът 2012, можем ли да се предпазим от неизвестното? Всичко беше на светло розов или светло син фон, с многото дразнещи рекламни банери и познатите от евтините брошури, грозни езотерични картинки. Изречението под заглавието беше – Съвършено мъдрият няма човеколюбие и предоставя на всеки възможност да живее собствения си живот. Кристиан имаше нужда точно от това – да остави жена си да живее собствения си живот. Но преди това, трябваше да стане съвършенно мъдър, а преди да стане съвършенно мъдър, трябваше да се справи с проблема на 2012. Кристиан започна да отделя все повече и повече време на пошлия сайт, докато накрая не се убеди в неотложната необходимост от действие. В процеса на трансформация на Земната кора, човек можеше да се окаже на кофти място и да загине. За да избегне цунамитата, земетресенията и свлачищата; за да се окаже на нужното място по нужното време, Кристиан трябваше да развие шестото си чувство, и разбира се, да извърши едно дребно престъпление.
Практикуването на дза дзен пред колегите беше недопустимо, затова Кристиан нае таван в идеалния център, на крачка от работата. В обедната почивка седеше там, заобиколен от книгите на Ошо, Патанджали и Дийпак Чопра. След това продължаваше делничните си занимания, но вече по друг начин. Някои от мислите му отиваха на заден план, други пък, чисто нови и вълнуващи, изплуваха напред. Световната тишина, до която се докосваше, му подсказваше поведение съответстващо на момента. Сънливостта беше един от начините умът му да го отвлече от седенето. Но той беше упорит и в крайна сметка умът му се умори от него и загуби надежда, че някога ще го хване в капан. Кристиан знаеше, че може да седи навсякъде, стига обекта му пред очите да не го възбужда и разсейва. Това обаче не беше възможно, нито в работата нито където и да било. Дори дърветата в парковете мърдаха! Така един ден, както си седеше на тавана в обедната почивка, реши да приведе в действие една от онези вълнуващи мисли, които изплуваха на преден план.
Под предлог, че пише крими разказ за любителски конкурс, Кристиан направи задълбочена консултация с колега от наказателното право. Искаше да е сигурен, че ще лежи точно колкото е необходимо, не повече, не по-малко. Само стените на затвор можеха да му осигурят нужния океан от безмълвие. Затова във фиксирания за целта ден, той отклони точно изчислена сума служебни пари към новосъздадена банкова сметка в Женева. Самопризнанията за кражба направи, чак когато вдигна бутафорен шум в няколко казина, но без да залага там повече от нищожни суми. Колегата му от наказателното право го беше информирал за всяко едно от последствията. Съдействието при задържането беше взето впредвид, а глобата за възстановяване на щетите, Кристиан покри с ипотеката на бащиния апартамент, който така или иначе, нямаше вече да му трябва.
Първата работа на Кристиан след излизането от затвора в средата на декември 2012, беше да изтегли парите си и да закрие банковата си сметка в Женева. С по-голямата част от парите купи два еднопосочни самолетни билета до Перу. Излишно е да казвам, че Перу беше името на дестинацията, която океана от безмълвие му беше прошепнал като единственото най-безопасно място за посрещане на 2012 година. Единия билет, Кристиан изпрати по куриер на адреса на жена си в Лондон, който тя бе така добра да го осведоми в началото на раздялата, а своя мушна като в книжката за медитация Куандалини, стърчаща от левия му джоб. Полетът му, София-Лондон-Сан Паоло-Лима беше след двайсет и осем часа. С вътрешен полет от Лима щеше да стигне до Куско, а после, с бакшиши и до върха.
За излитането си от отвратително натовареното “Guarulhos”, Кристиан за малко да закъснее. Осемчасовият престой в Сао Паоло не му стигна, за да разгледа всичко запланувано. Накрая плати цели двеста долара за някакви си нищо и никакви двайсет и пет километра разстояние на едно алчно такси, за да го върне обратно по магистрала “Аертон Сена” до терминала. В самолета сърцето му, препускаше като древен мустанг, а умът му бръщолевеше безпорядъчни мисли. За спешно отстраняване на безпокойството, Кристиан бръкна в десния си джоб (десния му джоб беше нещо като федералния резерв на САЩ). Оттам извади една въздебела за инструкция книжка, за медитация Джибриш, след това обаче се разколеба, върна я и от същото място извади друга подобна, но за медитация Натарадж. Прелисти я до подчертаните с флумастер пасажи и с безшумно мърдане на устните потъна в тях. За подсилване на ефекта изсипа в шепата си десетина от хапчетата, които наричаше хапчета “Милосърдие”. Десет минути по-късно, съзнанието му беше спокойно езеро, в което можеше да забележи всяка една песъчинка, но не и сянката, която идваше от дълбините.
На 17.12 2012, летищната администрация в Лима се видя в чудо. Лондонския адрес, който намериха в сакото на починалия в съня си пасажер от полет 119 на бразилската ТАМ, се оказа невалиден, а от консулството на държавата му в Сао Паоло обещаха да приберат трупа чак вдругиден. До тогава пасажерът и съпътстващата го книжнина щеше да прекара в медицинския център на летището – най- безопасното място на света.
публикувано в сп. ЛИК, 04.2011
23.09.2011 03:41
02.02.2012 06:44
<a href=http://august-ecolog.ru/>септик </a> В начале 1970-х место был сельских поселков и домом для примерно 30 000 индивид; Ныне существует более чем 650 000 жителей и растущего населения привела к увеличению спроса на инфраструктуру водоснабжения и сточных вод.
Шатин работ была разработана чтобы обретаться развернута в три этапа. Стадии я впервые введена в 1982 году в грядущий остановка II в 1986 году; в обоих случаях оригинальные сухая ведро жертва был 205 000 м ? в день.
В 1991 году завод обновления реформа питательных удаления, расширение первоначального периода содержания под стражей 8 часовой аэрации танк еще три часа, но это было уменьшить дар Фонда в 150 000 м ? в день.
Последующие стадии II расширение включали строительство новых начальных и отстойники, дополнительные окончательные отстойники, крошка классификаторов, газированные карлик канала, шлама и дренажных насосных станций единодушно с связанных вспомогательных элементов.
Занятие в ходе этапа III покровительство реабилитации и дальнейшее расширение завода чтобы удовлетворения сточных вод стандартам, установленным правительством Гонконга. Это включает полный ряд широкомасштабных улучшений, включая системы удаления карлик, химических дозировочных, толпа сточных вод и удаление, системы аэрации, сгущения шлама, системы пищеварение и обезвоживания осадка, наряду с SCADA и мониторинг процесса.
III остановка был завершен в сентябре 2004 возраст, приняв 41 месяц чтобы завершения.
Текущий план из этого следует, предназначенных ради расширения мощностей кроме и улучшения качества воды в Каи Беспричинно ручей – городских ливневыми дренажного канала в Юго Восточной Коулун, вверх по течению от старого аэропорта Каи так.
19.10.2012 16:05
19.10.2012 20:35
22.10.2012 01:17
22.10.2012 22:00
23.10.2012 04:19
23.10.2012 07:59
24.10.2012 12:02
24.10.2012 21:58
25.10.2012 18:34
26.10.2012 01:59
29.10.2012 14:56
