Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2013 10:11 - Интервю от spisanie.to
Автор: urbanjoga Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1235 Коментари: 0 Гласове:
1



1)  

http://bit.ly/Vde2Nj
- тук е целият материал

Какъв се чувства Антон Терзиев по призвание?


Чувствам се (сравнително отскоро осъзнато) син на майка си и баща си, и на свой ред баща и съпруг. Призванието е, да правя това което мога най-добре, по възможно най-добрия начин.

 

2)     Занимавал си се с графика, керамика, живопис, различни визуални изкуства... Всъщност редно ли е да ги изреждам в минало време?

 

Многото умения в различни техники и медии не означават задължително повече послания, иначе цирковите артисти щяха да са в МоMA. Скоро организирам нова изложба с обект, инсталация и живопис, движа и други арт проекти, така че в минало време е само дългата ми коса от гимназията.

 

3)     А как се нави да пишеш?

Преди 10 години Йордан Ефтимов пусна в Литературен вестник разказа ми „Те така и не се запознаха“. Хонорарът възлизаше на пренебрежимата сума от седем лева, но по-важното е, че с публикацията макар и за кратко впечатлих едно момиче. Казах си, явно го мога, просто трябва упорство. И се върнах за хонорара. 

 

4)     ‘‘Ърбан‘‘ + ‘‘йога‘‘ е супер готин контраст. Но все пак –  ърбан джунглата ли те вдъхновява повече или спокойствието?

 

Спокоeн съм, само под влияние на тема с достатъчно ток за нервната ми система. В пейзажът за съжаление, независимо дали е градски или не, задължително присъства букет с овце.

 

5)     Кои са нещата, които правиш по-добре, когато си сам?


Светата троица: Четене, писане и гледане на филми.

 

 

6)     Можеш ли да опишеш накратко героите в последната ти книга ‘‘Всичко е включено в цената‘‘ - какви са те като настроения, емоции, възгледи…?

Представителна извадка за медия-сапиенс. Привидни непукисти, с изместен към умереното себеопознаване център на тежестта. Разбити, но не разбъркани. Борещи синдрома на хроничната умереност. Често противоречиви и саморазрушителни, но винаги неоромантични. Продължителността на живота им(на възгледите) зависи от това дали ще разширят нечии зеници.

 

7)     Писането социално или анти-социално занимание е?

Писането е съставяне на завещание под погледа на читателя-нотариус.  Харесва ми да мисля, че крайният резултат в изкуството и литературата е про-социален, че насърчава споделянето и провокира  създаването на нови форми. Като система с отворен код, в която според таланта си, всеки се включва с каквото и когато може.

 

8)     Замислял ли си си е някога да напуснеш България? Не като турист, имам предвид…


Тук съм по силата на необходимост, обстоятелства и притеглянето на родословното дърво. Но освен липсата на възможности, кофти геополитическата ни локация и културните безобразия на региона не ме карат да се чувствам зле, напротив забавляват ме и ме стимулират. Човек така или иначе е сам независмо къде е.

 

9)     Най-безсмислената книга, която си чел? Сигурно ще кажеш, че няма безсмислени, но тогава най-скучната?

 

Най-безсмислената, е едно ръководство по Риторика, което ме остави с първоначалния ентусиазъм, а най-скучната, беше и все още е, „Речник на българския жаргон“. Обожавам речниците, но живият език явно не стига до БАН.

 

10)  Като ти липсва вдъхновение, посягаш към...

Идеи не липсват, но решенията са кът. Мотивация намирам в няколкото души, които ме подкрепят.   

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: urbanjoga
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 516799
Постинги: 249
Коментари: 183
Гласове: 1215