Когато караш някого да страда, най-много страдаш самият ти, казва Фредерик Бегбеде в една своя книжка. Склонен си да се съмняваш? И аз не.

Имаш ли в биографията си момент, в който вселенския гняв да се е събрал юмрука ти и да си изпратил Х на зъболекар? Ако да, завиждам ти, аз не съм се сбивал дори и в казармата. Изключвам момченцето във втори клас, на което изкарах въздуха докато се блъскахме на „кър” и тормозът, който малката ми сестра отнесе докато спра да ревнувам майка си от нея. Изключвам и пробуждащите секса шамарчета в леглото.

С най- черната си точка всъщност се сдобих наскоро в Ялта на партито на Роджър Санчес. Една разгорещена брюнетка ме взе за своя бивш. Белегът от иноксовата тока на чантата и- чудесна реплика на Lоuis Vuitton между другото, още краси челото ми. Зашлевих я без да ми мигне окото.  

Мекото ми „р”, рано сложения диоптър и фината структура през пубертета винаги са означавали проблем за мен, но когато е трябвало да прасна някоя муцуна мускулите ми са се превръщали в охладена лава, гипс отвсякъде . Първия на който се заканих сериозно беше баща ми. „Ще счупя професорската ти глава” , излезе от устата ми с доста треперещ тон. То си и беше за рев.

Неспособен да се справя с гадния свят балирах агресията в душичката си, докато един ден някой не ме съжали и посъветна да се запиша на бокс при Пепи Разликата в Академик. Едно от най-правилните ми решения до днес. Сега всички отровни фрустрации отиват там където им е мястото –  в хавлиената кърпа.  

Какво се вдига когато ти пада пердето? 

Насилието е куул и кинематографично само ако е в „Портокал с часовников механизъм” и те режисира Кубрик. Извън киносалона или ринга, вдигнеш ли ръка, крак, не дай си боже камък или нещо по-автоматично, рискуваш да пратиш по дяволите, всичко което хомосапиенсът е постигнал до днес. Там където иначе би трябвало да са любимите ти фейсбук статус, слава на дон жуан, и положение в обществото.  

Кога страхът- т.е, естественото състояние на хомосапиенса се обръща в смелост, кураж, атака?

1. Когато си атакувал фронталния си лоб(отговорник за социалните задръжки) с алкохол. (35 %)

2. Когато си имал „щастието” да бъдеш отгледан от примати. (39%)

3. Когато си войник, килър, психопат, нормален садо-тъпанар и изпълняваш заповедите на началник, поръчител, болен мозък. (25%)

4.  Когато е засегната Тя – жената, честта, фамилията. (1%)

5. Когато крещят в ухото ти: -  Мистър Тайсън, разкарайте задника си от моята маса! (0, 0000001% )

Силно се надявам, когато тръгнеш да раздаваш правосъдие с тупалки,  да е или за самоотбрана от бивши или заради номер четири. Въобще се надявам, номер четири да стане номер едно в твоя топ. Ако Тя страда, бъди безпощаден като Клинт Истууд в Непростимо, ако ще и да изглеждаш после като него. Дали ще спечелиш или не няма значение, важното е да оставяш кръвта си на терена. Синините по ребрата минават, тези в главата не.

Ако пък статуса, длъжността и положението продължават да са ти приоритет - внимавай чий задници подритваш днес, утре може да се наложи да ги целуваш.

Публикувано в сп. Max 07.2009