Натюрморт с UV фактор

                boby dimitrov

За чао на лятото, сякаш авто къщите от цялата страна са се наговорили да излязат  на магистралата и да превърнат пътя до морето в шоуруум на машинния разум. Или да поставят рекорд за най-дълга лимузина (София-Бургас е точно 466км). За собственика на 4х4 е въпрос на чест да залепи на пътя поне четири кървави марки с образа на куче, котка, а защо не и лисица? Ето така, за почитателя на Деймиън Хърст и любителя на натюрморта. Докато аз не вдигам повече от 130. Не, нямам предвид с изтласкване, издърпване или избутване, а кротко седнал зад волана. В Deadproof на Тарантино Зоуи каскадьорката каза, че няма как да усетиш USA без muscle car. Тук е наопаки. И като форма и като съдържание (като да обърнеш думата охрана). Само когато кокалите ти се раздрънкат като семки и бонбонки, а душата ти стъпка по стъпка си стяга багажа, ще разбереш.

Истината е, че добрите пътища ме ограничават. Подтискат. Мен и старата ми „капка”. Само кройката на бялата лента ми е удобна. Чезне под носа на колата като безкрайна кокаинова пътека. Бавно, сигурно и сладострастно, с всеки километър става все по трудно да се задържа.

Боя се от всичките тези планини, хълмове, реки и равнини. Пробиваме им тунели, слагаме им мостове и после профучаваме съвършено безразлични към съдържанието им. Sex & violence. „Време е за малко ултра насилие” не е само реплика от филм на Кубрик. Дупчим „гъзът на географията” без лубрикант и култура. Черно море presents… Законният лейбъл за генгбенг и хардкор филми. Там сводниците освен rayban носят и слънчеви прякори –  „перла”, „златни”, „дюни”, „веселие”.  Курви не съществуват – има „русалки”, с пълен пакет. Стилът е евроденс.

Човекът е занимание самотно. Почивката му е уморителна до смъртта на сценариста. Езда върху различни гърбове, стрелба с автентичен лък, възстановка на средновековна битка и прочее нелепи атракциони са само две-три пера в крилете на туристическото желание. Желание за компенсация на изгубена сила. По отпуснатото тяло на курортиста можеш да разбереш къв кур е живота. Огледай се. Ще видиш как местните татуировки на корабни котви постепенно потъват, изчезват безследно в цимента, затова пък от цяла Европа пристигат толкова много пеперуди!!

Двузвездният воайор ти сваля звездите. Обещава най-добрата панорамна гледка към нещастното море, тихо и търпеливо към „неволите на добродетелта”. Но обикновено гледката е не към пясъка на Кранево, а към крановете шумно насилващи стара Каварна. Гледката е към сергиите на Созополския битак, към Несебърския „батак”. В земята, богата на артефакти от всякакви епохи, артът е неподходящ терен за голфа, а и пречи на спа рисорта – факт. Освен това руини е име на заведение, а корморан е скъпа яхта за слодобеден круиз. Разбира се нещата не са чак пък толкоз зле – срещу някакво си билетче от лев и петдесет (които директно отиват в „морска среща” или „трите кестена”) можеш да влезеш в резерват Яйлата и необезпокоявано да си изпечеш кебапчетата в пещерно жилище от неолита, после със замах да откъртиш вкаменелост за подарък и накрая смело да ковнеш с чисто новия си харпун задника на някой доверчив, защитен животински вид. Защото не всичко е пари, нали?

После в София нарочно не стоиш на сянка, нарочно оставаш небръснат и с бяла, контрастираща фланелка. Качваш еднакви с милионите други снимки в пикаса или фликър, пускаш еднакви с милиардите други солено-сладки постинги в блога и активираш по спешност статуса на фейсбука, за да може единствената, която ще се върже, в рамките на един леглоден да сподели едноседмичният ти тен от плажа.