Един от любимите ми скечове на Джорд Карлин, е този, в който обяснява защо мрази порното. Цитирам по памет. "Пускам си аз въпросната видеокасета и на екрана излиза мацка. Tя се съблича, усмихва се и изобщо прави всичко възможно, за да повярвам, че тя е моята  мацка! В момента, в който й повярвам  неизменно се случва едно и също нещо - отнякъде излиза едър пич , който започва да чука гаджето ми пред очите!"

law-abiding-citizen е точно такова порно. Всичко е окей, докато режисъорът не запретва ръкави, не излиза на сцената и не поизчуква продукцията си, за да може последната да влезе по-гладко в предколедните бокс-офис класации. Цялата находчива,  ала Седем изобретателност на главният мъстител - Джерард Бътлър, тук умен за 300,  бива разфасована и заличена, под звузците на идиотски детски рецитал за виолончело.
Между другото, още в кадъра, в който Джейми Фокс разсеяно "чеше" блюдата на брознзовата си Темида на бюрото ни подсказват, какво се готви за бедните ни топки.