Метаканон 

 

Колективното подсъзнание е шизофренично; Вината от духовна нереализация смазва самочувствието, смазва и колелата на Медията. Безличните нформационните инструменти контролират (менажират) параноичните страхове на обществото.

Голямата трагедия на съвременният човек е липсата на драма. В класическият, духовен смисъл на думата. Как може да скърбиш за нещо, ако не знаеш, че си го притежавал?

Колко са нещата, които не можеш да отложиш за вдугиден? 

 

В цикълът Метаканон обединяването на елементи от ортодоксално християнската и светската иконография деконструира затворените системи, на които те поотделно принадлежат.

Целта е преосмисляне на функциите и противоречията между тях , разкриване на властовите механизми и структури, които определят политическата им и обществена роля.

 

Съвременната попкултура фабрикува всевъзможните спасители толкова бързо, колкото армията от сценаристи е стимулирана да мисли.

Супергерой от комикс или ново хапче антидепресант, и двете еднакво добре ти осигуряват здрав и непробуден сън в; битие в абсолютния симулакрум. 

 

Иконографията работи със стереотипи, а стереотипите произвеждат  копия на оригинала – архетипа.

В основата на архетипът лежи концепцията за Бог.

Единствено знанието, която не е придобито със средствата на обичайното възприятие може да помогне за ориентация и нова интерпретация в знаковите системи.

 

„Отвори очи и ще се наситиш с хляб”.

 

Хипертрофирали в големия формат на картините,  иконографските детайли са ампутирани от обратната перспектива присъща на теософската етика.

Нормално е, като претърпели скорошна ампутация тела те да са белязани.

Но  не следоперационни следи, а белегът-недъг на масовата култура. Белегът, за който никоя компания още не е произвела лечебен крем.

 

Онова, което светът цени ( и има цена) и онова, безценното, от което светът се бои, тук изпълват безпощадната егоцентрична перспектива на светския мир.

Свят, в който никой не е убеден (както  църквата твърди)в неизбежността на собственото си поражение.

Свят, в който никой не се моли на Бог, защото се страхува, същият този Бог да не го наскърби жестоко за сметка на духовното израстване.

 

Цикъла “Метаканон” не твърди, че има друга отправна точка освен очевидната.

Не изнася центъра вън от теб.

 

Дилемата не е в избора “Бог с усмирителна маска” или “Бог-Батман”. Въпросът е,  какъв кръг затварят безименният пръст и палецът на Бога.

И толкова ли ще е страшно да се откажем от цяла една голяма област в живота, (тази, която фактически господства в света), за да влезем в него.

 

 

..много интересни.. и малко плашещи.

Поздравления за постовете, предлагаш наистина нещо различно в блога си.. :)

blagodarq!

Интересна картина - напомня ми на д- р Лектър от " Ханибал "

Много си интересен в изказната си форма,може би защото си различен от мене и внасяш нов нюанс във въображението ми.
Ако си задаващ въпроса за кръгът- то е времето, което се затваря до идването на истината.В него оста е азът и любовта, центърът е сърцето.
За другото си прав- трябва да навлезем надълбоко в себе си,да затворим кръга и да открием истината,която ни е сътворила.