SECURITY

     Преди година в „Звездичка“ в кв. Дружба 2 никой не би повярвал, че съм склонна да посегна на някой ревльо. Препоръките от предните две частни градини бяха достатъчни, а и критериите за охранител, още повече за дама на възраст никога не са се откроявали с късогледа взискателност. Строгият кок, роговите рамки и кравешката долна челюст, която правех да изглежда още по-широка с чертичка землисто червило върху тънките устни, бяха предимство. Липсата на претенции към унизително ниската заплата също. Предшественичката ми уволнили след като я хванали да съдейства за кражбата на неразопакован още комплект техника за вграждане. Горката. Колко дебилно. Гаднярката от другата смяна пропуснала да й сподели, че предния ден директорката накарала поддръжката да монтира камера в кухнята и по едно „око“ навсякъде другаде. Лисичата душичка! Направила го е за да задуши в зародиш ропота на предстоящата родителска среща от новите такси, а не защото й пука за набезите на готвачките над консервите с ананас и пълнозърнестото брашно – био лиготии по европейска директива. А и родителите са маниаци на тема контрол и наблюдение. Боже, виждала съм я да преглъща шепа хапченца с водна чаша с кафе. Кучката е влюбена в химичния дисбаланс, но заедно с мъжа си – шкембест авто-инструктор плетат вълнени чорапи на една кука. С удебелена пета. Рутинно занимание докато чакат по телевизора да обявят резултатите от последния тото-тираж. Палавници. Не са спирали да играят от златните години на АББА. Инструкторът имал сръчни пръстчета. От използваните тото-фишове сгъвал животинки по техниката оригами. Всяко дете в квартала имало дузина зайчета 6/49 и табун кончета 5/45. Изстреля го на персонала на по чашка на един осми март веднага след като кискането от пълните самопризнания за сполуките в оралния секс на мургавата чистачка с обратна захапка попритихна. Сигурна съм, че несвързаната изповед на шефката я спаси от свръхдоза онази вечер. Като излезе цялата помия наяве, това с „куката“ може да я реабилитира в обществото. Хората обичат себеподобни, които правят нещо с ръцете си. Колкото по-безсмислено е заниманието, толкова по ги умилява. Ако вместо да дрънка песни за дявола нижеше глинени гердани, Чарлс Менсън сега можеше да дирижира апокалиптичната си расова бла-бла от щаб-бунгало по нашето Черноморие.
      Кука с хромирано покритие Milward. Добре оформен връх за предотвратяване повреждането на конеца. Гладка повърхност и добър финиш за по-дълъг живот. Нищо не е безвъзвратно загубено, ако след себе си оставиш поне един ковьор обсипан с гъста като туберкулозна храчка дантела.
      Първият шамар отнесе не защото ме разконспирира – вехтата КНИГА ЗА ПОХВАЛИ И ОПЛАКВАНИЯ подмених с тефтер от къщи, а защото дребното лайно открадна парче от моите фантазии. В административната книга не бе писано от мандата на Жельо Желев. Стоеше на видно място на поставка под носа на целия персонал. Разпусках върху страниците евтина отпадъчна хартия между два и четири следобед, докато лелките гледаха повторенията на сериалите, а малките чудовища спяха, докато си мислеха, че се преструват на заспали. Драсках каквото ми падне, пишех каквото и за когото ми хрумне. Някой би нарекъл невинните ми рисунки порнография, но ако пренебрегнем интервенцията върху гениталии и графичното пресъздаване на някои странични ефекти от садизъм никой не би отрекъл приликата на бруталните ми типажи с реални лица. Не е изключено някой от красавците в главата ми също да ми беше хвърлил око. Знам какво харесва бащата на кретенче от първа и втора група. Циците и задникът са до време. Мислите, че когато дръпне входната певеце врата и се качи по стълбите в откритото спарено от столовата предверие с пейки за преобличане, схванат от навеждане над кариеси зъбохникът мечтае час по скоро да вземе раздразнителните си близнаци? Бас държа, че идеята да ме „обискира“ с разперени върху шкафчетата длани му е далеч по-живително приятна. Да остави панталоните с ръб – полиестерът държи спермата час преди да я попие – да се свлекат със задиране по бедрата, по прасците, по кафявите чорапи, върху лачените черни обувки, и пред хартиените очи на непропорционални човешки, кучешки, котешки и птичи силуети, пред къщички с пушек, пред десетопръсти слънца, островърхи морета населени с кораби с комини, пред надървените моркови на снежни човеци, през долния ръб на извезания със SECURITY гръб на сакото, да ме плячкоса с взлом, без намек за любовна шега. Гърдите ми ще кръжат като скаларии в найлонов плик, халките на ущите ми ще трепкат като ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД ПЕТ МИНУТИ бележка, а инструментът на зъботехника няма да спира работа по интериора на безсрамната ми уста.
     Аз също съм крала, но на дребно, по силата на инерцията на колектива. Дневната дажба плодове за групите, ако сте забелязали, са все дебелокори. Никое дете не може да ги обели в градината, а едва една трета ги носят вкъщи. От портокалов сок вече ми се повръща. На два пъти фирма производител на играчки оставя кашони с пластмасови джунджурии. Самата аз продадох не малко боклуци в prodavalnik. Внуците на директорката и децата на приятелките й носят дънкови дрехи - подаръци от гигант за конфекция. Половината от парите за куклен театър и школа по народни танци потъват. Половината от парите събирани за новогодишни снимки и календари с навлечено в червени гащи и памук пиянде от поддръжката потъват. Потъват като цялата триетажна сграда впрочем, построена през осемдесетте върху терен с подпочвени води. Но на кой му пука? Със сигурност не и на мен. Дребното лайно се оплака на татко си, а той не бе косматият зъболекар с близнаците. Директорката прие доноса, като да беше дамаджана с ракия – знаеше, че от историята с плетенето на една кука ме разтрисат конвулсии, освен това скандалът щеше да оправдае наемането на нов служител, съответно и на следващо повишение на таксите. Докато разтрогваше гражданския ми договор се колебаех дали да не извадя шиша от кълбото на тила си и да направя с нея това, което Св. Георги е направил със змея.
      Сега съм в частен колеж в Княжево. От шоколадите там получавам алергия, слава богу, бананите мога да ям на корем. За нещастната „звездичка“ не се притеснявам. Знам къде е лайненцето, знам и къде ще остане известно време – на страничката, която ми отмъкна.