Най-трудното нещо на този свят е да се въздържиш от коментар.

анонимен

Днес е 33-ти ми рожден ден и премиерата на третата ми книга. ме в направление “Майстори на разказа”. Сборник с истински лъжи. На гръбчето й, редакторът написа, че го е яд че някои от включените парчета не са негови. Сборник с истински лъжи, де. И мене ме е яд. Той щеше да им вземе цената, плюс оптималния тираж. За майсторът има само маргаритки. Животните искат внимание, хората- признание. Както и да е. Няма нищо по-лошо от това да не бъдеш харесван. Така или иначе, топла връзка между мен и събитията от днешната дата няма. Безапелационната им ангажираност с името и егенето ми ме дразни. Това което желая най-много, е да си бия камшика. Но не ми стиска. Шубе ме е. Затова натискам лакираните в черно каубойски врати и влизам. Влизам с лилавите си очни кръгове, с жълтия си тен, със свитата кобра в стомаха. Бар Амстердам, пет часа- току що отворил. Добре дошли на  гринго, гонзо и другите денонощни грабливи птици. Столовете обърнати наопаки са като умрели хлебарки. По пода – бири, кутийки, салфетки, телефонни номера, огризки от снощни ерекции. Тъмните ъгли се хилят беззъбо. Мирише на кискане, натискане, трева, уют. Зад бара, ме посрещат двама. Кльощав, космат “чеченец”, запретнал високо ръкави на планинския си анурак. Бърше чашите със сила и гледа серт зад още по- лютивия си фас, така че да ти се подпалят бузите. Другият играе доброто ченге. Къдрав пудел от НАТФИЗ, със защипан с жълта безопасна игла през палеца ръкав на пуловера. Обгрижва двойно разкисната от милонгите по уредбата и виното в чашата си зачервена дама.

За представянето ли, заговаря ме той.

Аха.

Стоварвам опакованите в стреч фолио книги на плота и започвам да ги разопаковам.

Разкази ли, пита актьорчето и взима бройка от купчината.

Разкази.

Нещо, Стайнбек?

Вдигам палец, но по-скоро в отговор на чеченеца, който ми предлага бира.

И за к’ во пишеш?

За това по колко интересни, оригинални и необикновени начини, с никой нищо не се случва, никъде и по никое време.

Чеченецът се пресяга и чуква гърлото на бутилката ми със своята. Кимвам.

А дискът, чувам аз за първи път чакълестия му глас.

Филмче. Улични псевдо-селебритис се мъчат върху моите текстове. Мисля да го завъртя. Да използвам екрана тука.

Книгите не трябва ли да се четат?

? Книгите са за да се купуват.

В този момент каубойските врати се хлопват зад гърба на чернокосо и голобрадо момче, на около 22, с тяло на ръгбист. Засича ме и с твърда крачка заковава Fred Perry-то си пред мен.

Какво може,  да ме отключи, пита той.

Занимавал се с дистрибуция на топлоизолационни системи. Сега се чуди с какво да почне –  поезия ли, проза ли. Чете само учебници и книги за покер. Покер- философията го вълнува. Пробва я върху дами, така се изрази. Работела. Изглежда не блъфира. Казвам му да започне с малка бира.

Каквото и да правиш, на кьосе брада няма да поникне, отсича под мустак чеченецът в ухото ми докато сервира на малкия, после се врътва да си бърше чашите и ме оставя насаме с мъдростта на баба си. Отивам до кенефа. Крушката е завита в идиотски абажур от полуизгоряла тоалетна хартия. Пикая на тъмно. Когато се връщам ръгби-поета е изчезнал, а каубойските врати се раздвижват отново. От полумрака изплува позната фигура – маститата шефка на известно българско издателство. Винаги е толкова барната, че всеки път неволно се оглеждам за ръба, където едната половина на куклата влиза в другата половина. И сега не го намирам.

Как си, писателю, пита ме игриво тя, докато едновременно успява да си поръча малък син абсолют, да ми поднесе пурета, която аз трябва да запаля и да задържи изящната си, отрупана с масивно злато китка по-дълго от необходимото върху врата ми, така че да се удавя в благоуханията й. Прическата й - реплика на прическата на Ана Уинтуър, е смолисто черна. Парфюмът, огромната й чанта и въобще всичките й дрехи са все от онези марки, на които хората си умират да носят ментета. Кинтите й са от печатницата, която притежава. Етикети за кисели краставици, инструкции за боеприпаси, бълват какво ли не и все за болшой пазар. Иска да стартира линия за съвременна българска литература, с моя милост, но аз увъртам. Не се чувствам в подходяща форма за още едно служебно чукане. Или пък се спичам - все едно.  

Супер съм. Днес изтеглих документите си за въоръжена охрана към ПИБ. Нали ти бях казал. Там ходатайстваше бащата на жена ми, бивш военен. Психотест, удостоверение от психодиспансер, медицинско свидетелство, такова за съдимост, данъчно удостоверение- платих за всичко. Пуснаха ми назначение от 22-ри ноември, вдругиден. С връзки почвах и без курс за оръжие. От мен костюмчето и овчия поглед.

Ще дойдат ли онези мушмороци от твоето издателство?

... и ги подадох в едно оемви в Дружба 2, до нас. Собственикът й е приятел на същия този лекар, който ще изражда жена ми след месец.

Хахаха,  наздраве и още много успехи, бейби , в очите й бълбукат искри на квалитетно шампанско. Акуратно почистените пори на лицето й лъхат на прясна акула. Надолу е още по-хай. Добре оформен чифт гърди – ефектен подарък от съпруга й - колега на онзи, от билбордите хирург и стеснен еко-задник, който се целува само с черни дантели от лимитирани серии.

Ще ставам форкорт-помощник. Така се наричат тези на колонките, дето зареждат мини-то ти и се натягат над чистачките за да им пуснеш левче.

Мястото тук е много подходящо за теб, артистично, как въобще ти хрумна?

А-64, А-65, еко дизел, Вин Дизел. Искам да напомпам трътката ти с безоловен, ба-боооо.

Миличък, забравих, ами честит рожден ден, докато чурулика айфонът й звънва, вади издутия калъф от двойно обработен телешки бокс, натисна червеното копче с курвенски червения си льо-ги-не-знам-си-кой маникюр и ми казва –

Отивам да посрещна няколко човека, които много искат да се запознаят с теб!

Искам да си ушия  раница-самар от твойта кожа, отвръщам аз.

Докато се фръцка навън, чеченецът се привежда. Зад него пуделът зарежда серия от аржентинските душегубки на Гардел.

На 35 ли е?

Как позна?

Милфът жужи. Който я работи сигурно си брои звездите.

Сигурно, промърморвам вяло аз.

Той все още не сигурен обаче, дали не съм аз звездоброеца.

Не бе, не съм аз бе, соча си аз халката си и му обръщам гръб. Пускам диска си в компютъра зад бара. Екранът светва с началния кадър. Видеото тръгва със силно гънещ звук. Барманът свива рамене. Нещо аудиопистите ли, форматите ли... Спирам го и оставям само картинките. От издателството никой не се вясва, но нямам сили да бъда нещастен. Ако не стане скоро седем, мама ще ме завари натряскан. Решавам да убия време като запиша на листче варианти за посвещения.

Вселената е нещо необятно и в нея всеки звук е допустим

Каквото можахме, не направихме,

Love doesn’t keep record of wrongs

В момента в който видиш заек, заекът вижда теб,

Рано или късно, ако има достатъчно време, с всеки се случва всичко

Всичко е включено в цената

На  Имаме  твърде много време, за да го пропилеем цялото отивам да посрещна няколко човека, които много искат да се запознаят с мен.

Вечерта се очертава чудна.