„Местни герои“ е книга за улиците – от безутешните пресечки на мрачните софийски гета до окъпаните в златна светлина крайбрежни алеи на въображението. „Местни герои“ е и книга за чувствата – от добродушното презрение към безинтересното до нежната съпричастност с уникалното. Но най-вече, „Местни герои“ е книга за хората.

Един слам поет, който работи с думите като уморен, но все още жилав боксьор... Един кротък луд, навит като стоманена пружина... Един непринуден художник, който не е загубил умението да мечтае... Още един непринуден художник, който рисува приятелите си като богове и императори... Едно джудже, което иска да слезе с асансьора в мазето на българската национална телевизия... Една пищна преподавателка по английски, която е готова да приюти някого на мястото на избягалия си котарак... Един хамалин, който не може да спре да си тананика забравена кубинска мелодия... Двама приятели, които неволно се включват в опасен танц за хазарт, индийска кухня, флекс и бейзболна бухалка. И безброй момичета: „хищни зверчета“, „малки принцеси“, „опитомени пантери“, „зашеметително невинни кукли“, „нощни пеперуди“, „шоу-хетери“, „кошути с копринени рокли и разширени зеници“.

Някои от разказите в тази книга са по-скоро есета, други са по-скоро пътеписи, а трети плачат и се смеят за филмиране. Но всички са добри, някои са адски добри, а за няколко от тях ужасно ме е яд, че не съм ги написал аз.

Богдан Русев