фото:Таня Петрова

Как я караш напоследък? 

Доста тегаво, имам разни неща на главата и колкото и да се опитвам да се абстрахирам и да си почина, не ми се отдава. Разкъсвам се между работа, писане на дипломна работа (крааайно време беше), блога, и опити да релаксирам. Иска ми се блога да го ъпдейтвам по-често, защото чета и гледам хиляди неща, които ме провокират и искам да споделя тези провокации. Искам да изгледам и около 20-тина класически филма, върху които се гради цялата съврменна култура, но и това не знам кога ще стане. Поне ги имам половината свалени на компютъра. Пак е нещо.

Списанието на което искаш да си корица? 

Идеята не ме блазни. Иначе приятели са ми казвали, че ставам за Maxim. 

Кой би наел да ти свърши работата?

Нямам нужда някой да ми върши работата. Но бих си взела един lifecoach или stress manager, който да ми продухва мозъка от време на време. 

Твоят топ 3? 

Санна от The Vagablog + The Facehunter (хора), Broken English (кино), Goodreads (място) 

Едно доказателство за края на света? 

Чалгата и кученцата в дамските чантички. 

Как ще се казва твоето кафе? 

Google Reader . 

Хващаш ли се на социалните мрежи? 

Хванах се на Facebook, но това беше до един момент. Сега влизам там, за да се набирам на „ignore all“. Последната смислена социална мрежа, на която съм попадала се казва Goodreads и няма за цел безразборното адване на „приятели“, а обмен на мнения и рейтинги за различни книги. Пристрастена съм към last.fm. Може би бих инвестирала в нещо такова, ама за филми.

Какво би саботирала?

Инертността в хората. 

Митът в който вярваш и този, който ти е твърде размит за да повярваш? 

Митът, в който вярвам – че се успява с яка работа. Митът, в който не вярвам – че ако много искаш нещо, то ще се случи. 

Кой сбъдна последно твоя мечта? 

Мечтите ми са свързани с пътувания извън България. С приятеля ми ги сбъдваме, винаги когато можем. 

Нещото с което ще се разделиш най-накрая?

Една сребърна гривничка със звезда, подарък от стар приятел.

Най-самотното питие?

Уиски. Когато чуя думата „уиски“, винаги си представям полупразен бар, дарк джаз и някакъв човек на ръба на отчаянието и съзнанието, подпрян на бара.

Любимата абревиатура?

SUV. Харесва ми как звучи, не за друго.

Колко често си сменяш паролата?

Не ги сменям. Ползвам 3 пароли, предполагам като повечето хора.

Какво видя през ключалката последно?

Хлапета, танцуващи брейк.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?

Редовно се хващам на яки рецензии за филми, които впоследствие се оказват боза.

интервюто е от 2008г. за Story ми се - пост-апокалиптична, джендър неутрална рубрика за това накъде и как я кара медия сапиенсът днес.