фотo: Виолета Керемидчиева

Как я караш напоследък?

 

Уча се да карам. Знам, че трябва да съм внимателна, но едва се сдържам да не натисна СИЛНО газта.

 

Каква музика не би пусналa на ближния си?

 

Скучна. Музика с клип по комерсиалните музикалните канали, слушана от кисели гъзари. Или такава, каквато само аз харесвам. Но това е само ако не съм сърдита. Ако искам да го подразня или да си направя шега, ще е точно обратното. Значи бих пуснала всякаква музика, зависи каква е заслужил.

Списанието на което искаш да си корица?

 

Бих предпочела името ми да е вътре. Като редактор, примерно.

 

Ако си куче за боеве, мислиш ли че ще се справиш?

 

Ако съм куче за боеве, имам ли избор?

 

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?

 

Да. С това не мога да се шегувам. Дори съм скучна. Да сменим темата.

 

Кой би наела да ти свърши работата?

 

Трябва само да е по-добър от мен. Така де, иначе защо да го наемам.

 

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?

 

Не. Изпитвам огромно удоволствие определен тип хора да ме помнят с лошо.

 

Куца ли му нещо на “кунста” в България?

 

Кунстът в България върви на четири крака. Не мога да кажа дали това не се дължи на прекалено многото безплатен алкохол по разни събития, на които се явяват кунстмахерите. Дори изобщо не съм сигурна дали целта на кунста да се заявява бързо и самонадеяно като кунст не е да го канят по такива събития и да си тръгне на четири крака.

 

На коя звезда би дръпнала шалтера?

 

На звездичката, която рекламира едно списание за звездни клюки. Мисля, че е излишен разход на хартия, която има пряка връзка с глобалното затопляне.

 

Най-тъжната история, която си чувалa?

 

Не знам. За някое мече със счупено краче примерно.

 

Колко годишен е твоя номер десет?

 

Това е номерът на улицата, на която живея. Въпреки че сме близки, нямам представа на колко е години. 50-тина?

 

 

Градска невромантика, или провансалска идилия?

 

Има нещо изключително атрактивно в невромантиката, но връзката с природата ме кара да се чувствам добре, защото играе с всичките ми сетива.

 

Твоята култова троица за днес?

 

Книгата ‘Никога не ме оставяй’ на Кадзуо Ишигуро, артишок (всеки ден) и една ябълка.

 

Животът- риалити или на запис?

 

Важното е да остане лично мой, а не върху него да се нахвърлят хищни телевизионни зрители.

 

Едно доказателство за края на света?

 

Появата на телевизията. Желанието на хората да гледат нещо заедно, вместо да общуват помежду си.

 

Връзките: две повече ли е от едно и ако да, за колко време?

 

Няма универсално правило. В личния си живот човек взима решенията ирационално. Но не мога да кажа дали е добре. 

 

Как ще се казва твоето кафе?

 

Мисля, че е по-важен какъв е вкусът му. Той трябва да е наистина любопитен, защото нещо последно време усещам, че кафето ми е писнало.

 

Хващаш ли се на социалните мрежи?

 

Чак да се хващам – не. Но имам профил във Facebook, удобно е да знаеш, че познатите ти са там, че можеш да търсиш хора с интереси като твоите. По-ненатрапчиво е от skype, icq примерно. Наскоро бивши съученици ме поканиха в група на гимназията ми. Останах разочарована. Беше много тъпо. Дискусията беше от типа “Е, това беше училище” и „Рулез”. Скука.

 

Какво би саботирала?

 

Саботирам скуката, бездействието, отчаянието. Бих искала да се науча да саботирам колебанието.

 

Митът в който вярваш и този, който ти е твърде размит за да повярваш?

 

Вярвам, че добрите мисли и здравословният живот са полезни неща. Вярвам, че като се смееш всичко е по-хубаво. Не вярвам, че има перфектна идеология, общество, хора, отношения.

 

Кой сбъдна последно твоя мечта?

 

Един приятел, който превърна ужасно осем часово пътуване в истинска веселба.

 

Нещото с което ще се разделиш най-накрая?

 

Обичам да се разделям с телефона си като го оставям някъде или просто му излючвам звука и пропускам случайно да го вдигна.

 

Съжаляваш ли за някой бутон, който си натиснала?

 

За някой ненавременен Del.

 

Тормозела ли си съученик като малка?

 

Не. Никого не съм тормозила.

 

Speech racing или speed racing?

 

И двете. Важното е да са на подходящото място - Speech racing да не е само в кръчмата, а и в медиите. Speed racing да не е на улицата в града или по магистралите, а на някоя писта, да речем.

 

 

Какво ти се колекционира?

 

Нищо. Не харесвам колекционерството за свое занимание. Никога не съм колекционирала каквото и да е. Мисля, че измества интереса от обекта към самото действие на колекционирането. Губя дори нещата, които ми трябват. Както остава за някакви ненужни предмети.

 

Личната ти прогноза за времето?

 

Интензивно падане на листа и чести появи на дъга.

 

Кога научи правилата на движение?

Май не ги знам още. Още навигирам със  „завий насам” и „завий натам” и току се озовем в някоя затворена улица.

 

Като чуеш думата лед се сещаш за?

 

Снежната кралица.

 

Най-самотното питие?

 

Чаят. И това е много чаровно. Обвиваш топлата чаша с ръка и се заглеждаш в мислите си. 

 

На кой искаш да си съветник?

 

На който ме иска. Самият факт, че някой се допитва до теб е доста голям комплимент.

 

Какво класифицират класациите?

 

Мислите на хората?

 

Любимата абревиатура?

 

Никога не съм мислила, че трябва да имам такава.

 

Колко често си сменяш паролата?

 

При всяко влизане. Много забравям.

 

Какво видя през ключалката последно?

 

Ако искам да видя нещо, си казвам.

 

Най-тъпата лъжа, на която повярва?

 

Че това интервю ще е кратко.

 

Езикът който искаш да владееш?

 

На котките. Не че не се разбирам с тях, но ще ми е много любопитно какво минава в малките им мяукащи тиквички. Може и мисли да се науча да чета, но не знам дали е сред езиците. И на мебелите може. Винаги съм подозирала, че нещата са живи. Понеже е малко плашещо, рядко имам такива мисли.

 

Въпрос, на който искаш да не отговаряш?

 

Какви са бъдещите ти творчески планове.

 

Интервюто е от 2008г. за  Story ми се - пост-апокалиптична, джендър неутрална рубрика за това накъде и как я кара медия сапиенсът днес.