Кучешки следобед на Сидни Лъмет стига далеч едновременно в много посоки, подобно осколките на ръчна граната. Гранатата е седемдесет и пета година. Тълпата зад полицейския кордон аплодира героя на Пачино, солидарна към бунта на малкия човек, опълчен срещу икономическия диктат на синдикатите, системата. Камерите на телевизионните канали дават силата, без която нито един масов протест и революция от втората половина на 20-ти век не би могъл да се случи. "-Мога да се обадя на когото си поискам. На папата, на космонафтите... на най-мъдрия мъдрец!" - констатира Сони-Пачино. В тълпата са и трансперантите на гей-общността. Mалцинството на Сони, всъщност е това на аутсайдерът, който просто иска глътка въздух (не случайно климатикът в банката е аут и всички плувнали в пот повтарят "-Задушавам се - задушавам се") Зад всяка крайност се крие слабост. Сони и американския народ страдат от една и съща "астма"- Лъмет гениално е напипал верния тон. Дори банковите чиновници във филма интуитивно разбират историческата значимост на нещастието си в частност.
Гей-принадлежността на Сони е шизофренична, затова и още по- истинска. Отраснал в богатата на комплекси среда на истерично и незаинтересовано към душевните му проблеми семейство от средната класа, Сони-Пачино не иска да стои по средата, стига до там, че обира банка, за да плати операция по смяна на пола на своята "жена." В същото време, в завещанието си се изповядва в любов към първата си, законна съпруга, майка на двете му деца. "Не знам какво искам, но знам как да го получа"- ще пеят през 77-та Секс Пистълс.
Преди обира, Сони си забравя очилата вкъщи-казва Пачино в интервюта. -На подсъзнателно ниво той иска да бъде хванат" и, бих добавил, чут. Партнира му психически по-лабилният, Сал-Казъл, автор на незабравимата "Уайоминг" линия. "-Не искам да умра от рак." казва той в Кучешки следобед. Три години по-късно и няколко седмици след като е заснел Ловецът на елени с годеницата си Мерил Стрийп умира, от рак на костите...
"-От Кучешки следобед насам не съм направил свестен филм" - хиперболизира Пачино пред Лорънс Гробъл и още преживява разминалия му се Оскар (Джак Никълсън за Полет над кукувиче гнездо), тогава.
Четири години след Vanishing point, Кучешки следобед достойно и на висок глас отстоява изконното човешко право на несъгласие със статукво, семейство и себе си, независимо, че рокендрол-парито обикновено свърша на задната седалка на полицейска патрулка(шофирана от Джон Хърт), или в металните зъби на багер-преграда(Vanishing point).