- Слав, антената, разваляш сигнала!

- Млък, тъкмо уцелих честотата.

 „... Ето защо при опасност от наводнение трябва да знаете, че ще бъдете известе...”

Силен подводен трус разклати Паметника на Свободата и последните думи на ведомствения говорител отлетяха заедно с радиоапарата надолу към водата.

-Елен, скачам!

- Не!- Елен протегна ръце, но Слав ловко я финтира и храбро последва радиото.

- Божичко, успя да изхлипа само жената.

В професионалната характеристика на Слав пишеше експерт веика. След 30 години стаж, течовете бяха, така да се каже негова съдба. „Дайте ми подходящ ключ и ще отпуша тази държава!” обичаше да повтаря нашият Архимед докато бистреше с колеги задръстения с боклуци политически пейзаж.

- Същински Кевин Костнър във „Воден свят”! - изчурулика жената, когато от мътните вихри изплуваха първо антената, а после и радиото стиснато здраво в юмрука на мъжа й.

– Кой бе, гола вода е тоя. - ръмжеше доволно Слав докато с едната ръка се покатерваше на върха на Паметника, а с другата размахваше прогизналото, но по някаква причина още писукащо радио. Успехът му не остана незабелязан и закрепените по кубетата на Невски крушенци развяха фланелки.

„Ако сте на път и констатирате опасност от наводнение, обадете се на Гражданска защита. Ако имате мобилна връзка, известете близките си или Гражданска защита за местонахождението си..”

- Слънце, дръж и го пази го като очилата си!

- Но..

-Аз се връщам да помагам, прекъсна я безцеремонно Слав.

– На кого бе, миличко? проплака жалостиво слънцето. – Да виждаш жива душа наоколо? Последните студенти отплаваха с резервните гуми на 280. И то още преди обедните новини на „Хоризонт”! Само ние двамата и онези на църквата останахме да чакаме Гражданска защита.

- Глупачето ми, нали точно това ти говоря! Той е долу и вече работи по въпроса.

- Кой е долу, какъв въпрос? – още по-отчаяно изстена Елен.

- Как кой бе, сприхаво избухна Слав. - Как кой, Господин Гражданска защита! Той е долу, при останките от Парламента, които течението довлече сутринта. Мъчи се да извади тапите от ушите на министъра по авариите и бедствията .

- Горкият. - Елен боязливо закри уста с длан.

 – Преди малко дърпал- дърпал и накрая си шибнал главата в Паметника, затова си изтървахме радиото. - Сега не му достигат сили, поуморил се е. А и как иначе – сам?

- Слав –  виж, статуята на Чапкънов!

- Ха, нивото спада!

- Г-н Гражданска защита е успял!

– Елен, спасени сме! Водата вече има къде да се оттича!