Окуражително питие преди да скъсаш, походно легло в гаража след като си скъсал, стрийптийзьорка за рожденния ден, телефонен номер на бъдещо завоевание... Мъжката солидарност е единственото нещо, което печелиш, докато губиш играта.
Често съм смятал пословичната мъжка солидарност за оправдание на футболните запалянковци да разтворят албума с войнишките спомени, точно в момента, в който любимият им отбор и шише мастика започнат да носят загуби на терена. Страховитите приказки за методологията на оцеляването през хилядолетията, в които мъжете воювали рамо до рамо, яли заедно черния хляб, изнасилвали заедно пленничките и заедно умирали в името на онези Y, който определят пола ни ми се виждаха неприемлив лозунг. С оглед на долуописаното обаче, без да скандирам маскулинна пропаганда тихо ще депозирам членство в Клуба.
Преди време, като един сърцат позьор, реших да привлека вниманието на една небезизвестна писателка. В блогът й, под корицата на най-новия й роман видях толкова натрупани коментари, че без да губя време в излишно четене, приех премиерата му за отдавна минал факт и спретнах едно пълно със суперлативи писмо. Отговорът който получих изсипа над главата ми няколко хектара леденостудена водна маса. Варненското й издателтво пускало книгата й на пазара едва след месец, ако съм искал да й пиша пак тогава. Изходът бе един единствен – няколко телефонни разговора, алиби за пред жена ми(през ум не ми мина да й кажа истината), двупосочен билет за кушет-вагон и двудневна морска авантюра. Рано сутринта на следващия ден, без помощта на дискретна бутилка или официални препоръки, господин-издателя-от-варна, наглед корав и неотстъпчив хуманоид на средна възраст прие смачканата ми персона в кабинета си. На десетата минута разбрах, че чувството му за хумор е съизмеримо само с абсурда на ситуацията, от която исках да се измъкна сух. Без да ме държи в излишно напрежение, човекът дръпна едно чекмедже под бюрото си, извади копие от злощастната книга и самоотвержено помогна да удавя остатъка от деня в няколко локала. Когато на следващия ден, слизайки на Централна гара се сетих, че съм забравил въпросната книга с изненада установих, че това ми беше вече безразлично. Без да искам, бях получил нещо много повече.
Освен че пази егото от разобличение като в горния пример, мъжката взаимопомощ е усъвършенствана и в клонирането на личността. При една средно добра съгласуемост в колектива спокойно може да бъдеш на две места едновременно, в рамките на едно денонощие. Е, ако не за цяло денонощие, то поне на няколко часа преднина от женската интуиция. При този съвсем явен и нелитературен магически реализъм, нищо чудно, че същата конспиративна задруга играе и на микроскопично ниво. Учени твърдят, че безплодните сперматозоиди умират доброволно за да защитят своите братя. Разбира се, има и криворазбрани братя по оръжие, които се сплотяват само за да бутнат, я чужда агитка – я нарко комуна- я тарифите за километър пробег. Има и други мъже, които се състезават със смъртта на Околовръстното. Мъже, които илюстрират празнината между ушите си с траекторията на фас или храчка. Мъже, които се гордеят, че могат да хвърлят и хващат неща. Мъже, за които биреното шкембе е знаме на независимостта им, а жената техен знаменосец. Не ми се вярва, но дори и в такава компания да се събудиш един ден не унивай, потърси съдействие. Ще ти се даде.
