срещу задния вход на била е химическото

зад кибритен певеце люк ги гледам без звук

разсъблечени  жени въртят ловко чаршафи над главите си като кори за баница

мургаво и бяло кръжат и преплитат орнамент

иска ми се  докато топля леденото парче асфалт

да им стоваря вътрешности малко

да ги посберат и свият

докато съвсем професионално продължавам да зяпам едни неми прозорци в ъгъла на януари

надзъртам

протягам

въртя очи

вкарвам с каквото разполагам,  но в гърлото  все се връща

повече гореща вода отколкото чай

вечерта ме изключва

неподатлив на осмоза отпивам мека пара от химическото

няма чернобели филми

навих си го наум