Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2016 09:09 - Живот на половини
Автор: urbanjoga Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1344 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 25.06.2016 09:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
фото: Станислав Беловски

Пичове, това е новата ми пета книга ( и първото интервю за  нея). Сборник разкази, илюстрирани от Райчо Станев. Живот на половини е най-доброто, което съм написал. Ако искате да имате книгата - причина за обратното едва ли мога да намеря, ще се радвам да си я поръчате от мен, не от другаде. Защото издателствата ограбват, но това е друга тема.

Алек Попов
, Палми Ранчев и Иво Иванов за заглавието:

Прозата на Антон Терзиев търси проход към други светове в лабиринта на градското ежедневие. Банални наглед случки се превръщат в поводи за неочаквани откровения. Тръгвайки от обикновени ситуации, героите на Терзиев достигат до открития, които променят гледната им точка. Странни приключения на духа, които подканят и читателя да види света по различен начин.  Алек Попов

В своя динамичен, непредвидим и остроумен сборник Антон Терзиев е създал пищна, пъстра бродерия от настроения, нестандартни ситуации и колоритни образи. Разказите сякаш са в движение, задъхват се и се надпреварват да изградят плътни, дишащи герои в рамките на няколко страници. Учудваща е лекотата, с която се чете тази хипнотична амалгама от философия, сатира, литературен импресионизъм и романтична антиромантика. Докато поглъщах жадно редовете, имах чувството, че съм попаднал в галерия от картини и просто преминавам от една завладяваща композиция към следващата. Има някакъв особен, живописен елемент в перото четка на Антон. Усещанията и изводите, към които ще ви отведат неговите разкази картини, са далеч от назиданието и зависят от личната интерпретация и вътрешния свят на всеки човек, попаднал в галерията, наречена “Живот на половини”.   Иво Иванов

image

Маргарита Русева с книгата, зад Библиотека по време на тазгодишното Swing Vintage Garbage Party.

Всеки свой разказ, макар и пределно кратък, Антон Терзиев може да развие, ако не в роман, то в значително по-масивен текст. Писателят предпочита да предложи концентриран живот. Понякога го приемаш като напитка, утоляваща нещо повече от обикновената  жажда, друг път разказаната история засяда на гърлото като труден, дори и невъзможен за преглъщане залък. През цялото време си част от живот, който е твой, и същевременно не е, макар чу не само заради това да запазваш интереса си до последното изречение. Дори когато си съгласен да съпреживееш живота на някой от героите, с който дори автора отказва да се идентифицира, дотолкова независими и странни, сякаш влезли по собствено желание, дори неканени, понякога са тези персонажи.

Метафорите, сравненията, както и другите стилистични фигури, използвани от Антон Терзиев в кратките му разкази, най-точно свидетелстват, че той познава в подробности живота на различни социални нива. Затова съвсем естествено при него от луксозния офис, само след една крачка е възможно да затънеш в тинята на всекидневието, или да предпочетеш съвсем различна посока и като Шагаловски персонаж да увиснеш във въздуха, преди да се възнесеш към други божествените селения. И допълнителна особеност: авторът си позволява да навлезе в дълбочини, на които читателят изпитва световъртеж, но не от недостиг на кислород, а защото дишането там е съвсем различно. Свързва се с чувство за споделена опасност, или за преживяно приключение.

В „ Живот на половини“ авторът предлага съвсем кратки разкази, каквито някога се търсеха за литературните страници на вестниците. Пишеха ги Дончо Цончев, Янко Станоев, Деян Енев, Виктор Пасков и мнозина други писатели.  Отдавна вестниците нямат литературни страници. И съответно нямат нужда от такива разкази. Затова усилията на автора са насочени, предполагам, към привилегированото, лично за мене,  малцинство ценители на финото изкуство, каквото е писането на кратки разкази.

Героите на Антон Терзиев, обикновено притиснати от обстоятелствата, не се колебаят дали постъпват като добри или не чак толкова добри хора. В желанието си да намерят подходящо място, на което да осигуряват по-нататъшното си съществуване, почти винаги са срещу обичайния поток, ангажирани с всички свои валенции в събитията, тема на разказа. Понякога всекидневието им ги вкарва в заплетени ситуации и отношения, от които отказа, независимо колко героични намерения са имали в началото,  е съвсем естествен. Дори тогава поведението им е по-жизнено и убедително, защото винаги са съизмерими с така наречените обикновени хора. Вероятно затова толкова лесно се преминава към следващата не само кратка, но и пределно автентична история.    Палми Ранчев









Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: urbanjoga
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 606539
Постинги: 249
Коментари: 183
Гласове: 1215