Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2016 17:53 - Хайл, Джизъс!
Автор: urbanjoga Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 8874 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 16.01.2016 14:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

    Хайл, Джизъс!
   
акварел мокро в мокро

image
 Product Placement, 2012, Anton Terziev (detail)


Itґs not social, itґs not ontological, itґs cosmical, the shit is cosmical
Бела Тар


  

    13.30 часа, кв. Дружба 1, Езерото. Закъснявам. Срещу ми – разпокъсана процесия в черно с разноцветни чадъри. Пичовете си правят тънката сметка, не са като мене да закъсняват за явяването на Бога. Роси дъждец, в ботушите от декатлон хруска киша, в ръката ми – столично кен. Разминаващите крепят полупразни чашки. Mравунякът с червени бузи и мътен поглед се сгъстява. След последното кръстовище на ул. Тирана се открива и замръзналият гьол – преграден с мост по средата, декориран с църквета, кацнали върху две кални гърбици от страната на циганските бараки.
Гъмжилото е обрамчено в централната част от временни заграждения. Цамбуркането е поприключило време е да се сложи кръст на цирка. Поп и ром не виждам. После ще разбера защо първите са офейкали. Около царгите кротко сноват чистак нови индигови дъждобрани, щампирани със
Full Safety And Civil Protection и Municipality Safety. Ниско до брега е платформата за, някога, водните колела и лодки. Ледът срещу й е разчупен в правоъгълник. Във водата се мотат акваланги. На понтона е глъчка – ръкомахат, шушнат гърбове, вдига се пара. Застивам встрани от мравуняка. Зад гърба ми, под два брандирани чадъра, разтегаеми масички носят тежестта на река Йордан - трийсетина петлитрови картонени кутии мавруд. Разливат веселяци в камуфлажни шуби. Зад тях, в дясното платно са паркирали на стопове линейки, РПУ коли, служебни на телевизии и товарни на бачкерите към Столична община. Чувството е като да присъстваш на снимането на филм на унгареца Бела Тар, изсечен в кадър-два, само дето не е черно-бяло, а е мръсно. В паркоалеите са навлезли огромен зил от Червен кръст и газ-ка, донесла царгите. Между тях и платформата на брега има асфалтирана тераса с парапет и гледка. Там стои импровизиран тезгях с 80 литров казан с черпак. Не е манджа, пак някво пиене. Обслужва го по-ниско от котела бабе, с голям диоптър и голямо сърце – все налива повече отколкото чашката срещу нея поема. Грубите мутри, щъкащи с наливен мавруд в студа, са потни, разгърдени, търсят се – фронтмени на пикаресков роман. Телевизонерите и пиянките са си лика прилика – веднага се различават от стандартните кибици като мен – недоволни, копеленцата са винаги недоволни. От количеството и от качеството на матер‘яла. На други нива контрастът е пълен. Първите са с дрешки от мола, дърпат цигари от Lаfка и са емоционално импотентни. Езикът на тялото им казва – „не съм оттук и съм за малко“. Убедени са, че микрофоните им респектират. Обратно, два пъти по-подвижни, провалките са безполови карикатури със сополиви носове и кауфланд торбички подготвени за безплатна кухня. Но да не пренебрегваме официоза. От огражденията излиза знатната именничка, г-жа Йорданка Фандъкова и няколко кокетиращи със НСО-шнурчетата зад ушите си бледолики. Кметицата е с червени бузки, доволна от отговорите си към дунапренените кубчета. За разлика от курвенския ток на Емел Етем и Масларова по наводнения и свлачища, дрескодът на Фандъкова е умиротворяващо безличен. Християнският календар е сред любимите блюда на чиновника – там той няма нужда да изглежда компетентен, не му е ресор, стане ли проблем, стига да не са десетки удавени от скъсан мост като при Тунджа, Синодът го отнася.
Нарамили стативи и обемисти калъфи, телевизионерите с досада тътрят задници към смърдящите си на тютюн волфове. С влажни къдрици и трезвен поглед репортерките ги следват неудовлетворено. Журналистката не обича „просташки“ надпревари на открито. Не е ОК елитът да те асоциира с тълпата. Престижната зала Армеец е далеч, ендекато също, няма кой да ги погали по фон дьо тена.
Отпивам столичното и се сливам с дружбенските хармонии. Колко много вяра на едно място! – , всеки в тълпата кандилка сто грама трансдентен хоризонт. Две пияндета се сбиват, разбирай – скубят си овърсайз палтата. Можеше да мине и за любовна игра, ако не бе черната струйка под носа на едното. Май е жена, не съм сигурен. Минава ми през ум да се прекръстя, но се отказвам - никой не ме снима, а и Фандъкова вече се грее в държавното лимо.
Спихват огромната, надута от агрегат, латексова бутилка на виното-спонсор. Добре са изработили butt plug-a. Идеен контрапункт на черквите отсреща. Oт камбанарията на алкохола по-високо... Сезал от вси страни държи ерекцията й в правилна посока. Агрегатът спира, гърлото на рекламната скулптура клюмва и за няколко тягостни секунди сочи въпросително гърдите ми. Притеснено отговарям с гълток бира. Навиват я грижливо на няколко ката и я слагат в "кивот". Детронирането на символа намаля градуса на всеобщо оживление.  Самотен и разчувстван скинар, изтъпанил кафяв бомбър пред мен набива ток с кубинки и изстрелва лява ръка – о, боже, само аз ли го виждам? –  в наци поздрав.Удар на снежна топка в ръждивата табела "Къпането забранено" сепва видението. На три метра беззъбо момиченце ме фиксира с бялото на очите си – разминал съм се на косъм. Патриотът с бъкличката (баща й?) е надянал масивен козяк, като мечото расо на Ди Каприо в
The Revenant. Да, има и мустак на два банални масура и двойна брадичка като Николай Урумов. Руното му е на сплъстени фитили. След Фандъкова от огражденията, една по една излизат бабанките хвърлили се в мразовитите води. По халат, анцуг и джапанки, ухилени, все една са им разказвали виц. Спират за селфита и за фотографии, после с тарторска стъпка продължават към близката кръчма. Стаили гордост в пухенките, гаджетата на нацепените християни се вълнуват. Как да не се навлажнят? Несъмнено предстои гореща, изпълнена с дух и боязън вечер. Зил-ът на Червен кръст пали. Подгрява дълго преди да излезе на заден. На платформата долу мускулести и тауирани подгласници на основната програма се хвърлят на свой ред, но излизат почти веднага. Един вид – руска сауна, без сауна и без руснаци. Цивилни електрикови жилетки ги изтеглят, крепко свили подмишница. Тестостеронените фенчета на православието поглеждат небрежно зад рамо – спокойно, всички одобряваме глупостта ви. Цесекарските шалчета бързо се връщат на дебелите вратове. Пияндетата дето се сбиха преди половин час, пак минават с пирует покрай мене – майка му, никой актьор не слиза лесно от сцената. Работници свиват чадърите над масите с вече празните картонени кутии мавруд, и ги влачат към брандирания си камион. Огражденията са натоварили газ-ката. Персоналът й подпира подсилен лакът на свалената каросерия. Слушат чалга от телефон. И ето, в сета влиза смешноватият водолаз. Петдесетгодишен, нисък и пъргав човек на честта. Вре нервно неопрена си в човекопотока и шляпа като пингвин. На гърба му - две бутилки с, въобразявам си, реактивно гориво от керосинов тип Jet-A1 Представям си го как раздира като стар чаршаф етера над Културен дом Дружба 1, ала Шагал, ама не, не пори нищо, ами псува угрижен, с поглед в плавниците 35-ти номер. Причината? Никой не е намерил това, което кликата в расо е метнала във водата преди да дойда. Пиячката скоро свършва и манежът се обезлюдява. Истина изплува - Бела Тар не снима филми от 2011-а. В Дружба 1 остават само кални следи от дрифт и едно (напразно) скалпирано езеро.
Хау!

 

 

 

Антон Терзиев ‘2016




 




Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: urbanjoga
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 606559
Постинги: 249
Коментари: 183
Гласове: 1215