165мм над Земята

     (трибют към „Даровете на влъхвите“)

     Тази Коледа, Хенри – колоритен прякор на банално именования иначе софиянец Иван Христов, смяташе да подари на гаджето си най-оригиналния подарък, който някога й беше правил. И не защото тя лекомислено бе забравила mobile.bg отворен и той разбра, че му е поръчала нови тринайски за дрифт, не, не, не. За да разберете Хенри трябва да видите Вероника.
     Последен курс по живопис. Истински художник. Първо поколение. Но не си представяйте хипи-натура, която обожава балсамовия терпентин и ароматните свещи и ходи на уъркшопи в Червената къща с кадифена пола с петна от сиена печена и веронезе, с най-новото на Георги Господинов на дъното на торбичка с логото на gorichka. По-скоро е графичен герой от клип на Gorillaz, секси-градски монстър с чувство за катранен хумор, който по непонятни причини си падна по продавач на книги. Запознаха се в Пингвините в подлеза на Университета. Изскочи му фронтaлно, както Хенри си подреждаше купчина преоценени фентъзита. „Имате ли “Лунен парк” на Брет Ийстън Елис?“ „Ъ, къв стил пише тази Алис, отвърна Хенри изненадан от бързия си бекхенд, забелязвайки ноздрите на Вероника да се разширяват, а очната й готик-спирала да потреперва. Егати американската психарка, викаше си Хенри, хилейки се имбецилно на плоската си шега за Елис.
    Но да се върнем на тази Коледа. За разлика от клишето в ателието на Вероника не миришеше на разредител и на ферниз, първо защото нямаше кинти за ателие и второ, защото вместо с палитра, триножник и четки с катеричи косъм, както Хенри обичаше да казва, мацката можеше и работеше с каквото й попадне – „от умрели мравки и стари броеве на лайфстайл списания за колажи до емайл лакове върху неръждаема стомана“. Добре де, Хенри знаеше, че малко преувеличава. „С мравки е рисувал Уорхол и е демоде - реши да му светне веднъж Вероника, на която не й дремеше за кариера и стаж. И понеже не преследваше успеха получаваше всичко. Беше от онези отдадени на изкуството си хора, в наелектризиращата компания на които започваш сам да вярваш, че и ти можеш независимо колко си отлагал, най-сетне да започнеш да правиш това, което ти харесва. Хенри например повярва, че е смел и най-сетне трябва да направи това, което даже не му стискаше да обмисли. За какво ставаше дума ли? Ето за какво.
    Преди време, по-точно 2008-ма Вероника разписва първата си арт-изява във Френския институт, тогава срещу Пощата. „Скандално адекватни и пълна противоположност на мумиите от СБХ“ – покрай нея Хенри научава да хаква някой и друг термин. Акварелните й картини техника „мокро в мокро“ по „Цветя на злото“ на Бодлер предизвикват интереса на мастит изкуствовед, който за да спи с нея или пък защото я намира за явление взема не само, че я лансира по сутрешните блокове, а и за награда й издейства кашон с бои от вносител на английски художествени материали. Хенри твърди, че картините на Вероника са толкова дарк, че в сравнение с тях „Пришълецът“ на Гигър е зайчето от „Ну погоди“. Пристрастен е, какво да се прави. В знак на благодарност Вероника подписва и подарява на дъртия козел, изкуствоведа, най-хубавата от депресивните си картини, 70/100 формат. За протокола останалите творби от цикъла ги купуват тогавашният швейцарски посланик Гауденц Руф и белгиецът Юго Вутен. Две години по насам, въпреки качественото пиене, редовното плуване в БСФС и доказано безвредните си рок"нрол пристрастия, масиран инфаркт поваля добрия човек. Дотук нищо коледно, но изчакайте. Една година след кончината на своя откривател приятелката на Хенри вижда голяма част от имуществото му разпарчетосано на онлайн обяви в prodavalnik. И, о, ужас – сред картините-подаръци на негови познати художници с отвратителна снимка се мъдри и нейният акварел по Бодлер. В подкрепа на надутата цена от близо пет бона търговецът е копи-пейстнал от сайта на Вероника цялата й артистична биография. Това очаквано я разстройва.
    Зад никнейма на собственика на профила стои гол телефон. От фалшив профил Хенри опитва да подбие цената, но офертата му е посрещната с подигравки на развален български. За откупка трябва да обере чейдж или от сорта. Или пък самия търговец. Мамка му, надъхва се Хенри, още повече за скрупули не можеше и дума да става. След кратък рисърч по телефонния номер Хенри изравя скайп адрес, а от името оставено в скайпа намира няколко изобличителни пидиефа обнародвани от сайта на българското правителство, моля ви се. Хенри не знае как се е докопал типа до колекцията на изкуствоведа, но разбира че е грузински криминал осъден от наште през 96-та за управлението на финансова пирамида. От 10-те години присъда лежи 4. Останалата сводка Хенри пропуска. Голям следотърсач си, ефпиай направо –  нихилистично го жегва Вероника. И, са к‘во?
    Минава време и никой от двамата не повдига темата, но подобно бактерията в кашкавала у Хенри нещичко зрее. На първо време проучва адреса. За склад за вехториите си спекулантът е наел помещение в бивш трафопост в жк. „Свобода“, сега филиал на ч-ще „Пробуда“.
    Трафопостът е дядовата ръкавичка. Хенри го посещава малко преди началото на коледните празници. Заученият му въпрос е за цените на школите по китара и пиано. Пианото Petroff, набор на читалищната деятелка, която го посреща, се намира в импровизирана репетиционна побрала инвентара на тийн-банда, за които Хенри разбира, че забиват метъл-кавъри всеки четвъртък. Ози, Ларс, Леми и други екземпляри от изчезващи подвидове облепят мухлясалите стени. „Крещят-врещат, колят някого ще кажеш, а като излязат – нищо, гледаш ги едни такива добрички...“  Народнят будител явно отдавна мечтае за слушател като Хенри. Между другото Хенри подхвърля, че търся помещение в района за работилница. - Имаме един такъв, хм, наемател вече, сочи възмутената двойна брадичка на госпожата талашитената врата на грузинеца. - Не си е плащал половин година. - Бандит – подстрекава я Хени. - Бандит, я. Шеваршидзе ли- Каканидзе ли, да е име нормално да го запомниш. Смених бравата миналата седмица. Вчера дойде, боклуците ми са вътре, отваряй. Аз – докато не си платиш, няма! Издрънчаване върху теракота кара Хенри да се наведе и вдигне връзката ключове на жената. В главата му се върти идеята да я склони да му отключи, ама де ти.
    Доста снощен, Хенри чака на гюме, сгушен с парче  от баницата с късмети в кадета пред трафопоста. Не вярва особено много в случайностите, а и да е имал някакви неясни намерения за обир, на мига в който влезе да шикалкави дамата в читалището вече знаеше, че няма да го бъде. Затова още преди Бъдни вечер Хенри пуска съобщение на грузинеца в prodavalnik, че ще го чака пред склада му, за да направят сделка. За да е по уестърн пояснявам, че трафопостът се намира в центъра на осрана от кучета поляна, встрани от панелака.
    Вече се смрачава, когато през предното стъкло Хенри вижда, че типът приближава. Снимката в скайпа дава подвеждаща информация за плешивия атлет с морава камба, бяло катинарче и овърсайз бомбър от Илиенци. Нищо чудно да съм прав за бомбъра, вика си Хенри – Меката на „истинските“ фалшификати е на един чалга хит разстояние.
     Джугашвили спира встрани от трафопоста, обръща се на 45 градуса, фиксира Хенри, който има пет секунди да разкара трохите от баницата с късмети от канадката си преди туристическите обувки на мъжа да заковат пред шофьорската врата. Механизмът за сваляне на джама е развален, затова Хенри прави знак на човека да се дръпне, отваря вратата и спуска левия крак в кишата.
    Няколко часа по-късно на тавана на двойката Вероника закъснява – родителите й трудно я пускат. Хенри е омесил и изпекъл по рецепта любимите й мъфини и хляб от лимец. Порядъчно опакован резултатът от авантюрата му е с ръста на изкуствената им елха, вляво от която пък се издига цилиндрична кула от велпапе с рекламния стикер на mobile.bg. Милата, разтапя се той.
    Потънал в канапето с коняк в затоплена подходяща чаша, Хенри чувства доволството на ояден индустриалец, каквото и да значи това. Сеща се, че така и не видя завитото със станиол късметче от парчето баница в колата, но това не го притеснява грам. След половин час дочува асансьора на шестия етаж, познатите стъпки до седмия и малко по-късно 49 килограма благоухания летят в обятията му. - Не си пушил жожоба без мен, нали – тя веднага усеща, че има нещо необичайно. -Ти пък, отвръщам й той с комична пантомима към Нещото.
     Вероника не чака повторна покана. Къса амбалажната хартия и ахва. – Не беше лесно – започва отдалеч самохвалството Хенри. Тя е твърде заета да сканира „Цветята“ по хоризонтала и вертикала, за да му обърне внимание. Чак когато антивирусната проверка завършва слънцето се обръща към Хенри – мигът, за който живее. – Наложи се да продам живото доказателство, че Бог съществува. – ? – шегата за държеливия кадет е на Вероника, но ето, че я е забравила. -Продадох колата, викам, бартер. – Сериозно? Имам предвид, сериозно ли? Хенри се бърка и размахва дупчените билетчета, с който се е прибрал. – Ами, ами това – сочи въпросително Вероника своята „изненада“. – Споко, ще си вдигнем матрака от земята на тях.
     Таванската вечеринка на „Шипченски проход“ върви към хепиендинг, нещо което не може да се каже за „живото доказателство за Бог“, което пука износена лява предна и забива предница в мантинелата на разклона „Център“ – Надежда“. Поддръжката никога не е била сред силните страни на Иван Христов, а.к.а Хенри.