Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2014 12:32 - Документална приказка 2
Автор: urbanjoga Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1528 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.02.2014 09:44



публикувно във в-к Преса, 08.02.2014

Петър Терзиев (1954) е завършил „Илюстрация и оформление на книгата“ в НХА в класа на проф. Румен Скорчев, чийто асистент става по-късно. Бил е художник-редактор, преподавал е в Художествената гимназия в София и в Първа частна академия „Жул Паскин“. Илюстрирал е и оформил над 100 книги, има изяви и в областта на монументалното изкуство.


   Самотен, но не нещастен, гладко избръснат като порцеланова кукла, с не съвсем еднакви теменужени очи, г-н Валентин прекарваше по-голямата част от живота си три стъпала под нивото на тротоара. Tам се намираше магазинчето „Антикваръ“ – две свързани малки помещения: по-голямото – „салон“, а по-малкото – склад.
„Имам много на витрината, но малко в склада“ – саможиво се усмихваше човечецът, свит като охлюв в черупката си. „Салонът“ беше безразборна феерия от настолни и стенни часовници от порцелан и бронз, с огромни циферблати вградени в ажурни рамки. Потъмнели сребърни сервизи, декоративни еврейски блюда с библейски сцени, ковчежета от всякаква кост, очукани медни и оловни бокали. Калаени свещници, смачкан античен шлем от папие-маше, гипсов бюст на Сталин без едно ухо и част от носа, огромен грамофон „Филипс“ 1918 с фуния, рококо рамки за огледала и картини. Княгиня Тамара спеше върху проскубан викториански диван с три крака и мъркаше; зад нея сиамката Мария –Луиза блещеше стоманено сиви очи. Остъкленият бохемски шкаф приютяваше мемоарите на Чърчил и Дьо Гол, кратки курсове по марксизъм-ленинизъм-сталинизъм, дузина книги на иврит и санскритски, няколко библии с кожена подвързия и готически шрифт, астрологически и морски подшити атласи.
   На разстояние от няколко гоблена: „Животът и смъртта на Дева Мария“, „Тайната вечеря“ и куп други с ловни сцени, захаросани пейзажи през всичките годишни времена, напукана стенна чиния от млечно стъкло – „Последният ден на Помпей“, кино-плакат на „Модерни времена“ на Чаплин. Три-четири наивно-романтични литографски репродукции – „Потъването на Титаник“, „Битката при Ватерлоо“ и тн. Между тези красоти висяха саби, байонети и една тъжна цигулка сред войнишки ножове. Та на това разстояние се намираше внушително тържествено кресло ампир с ампутирани крака. На малинената дамаска като шогун стърчеше японска ваза. Грозна пукнатина бе поразила един огнедишащ дракон. Иначе всичко друго й е наред: още дракони, жестоки самураи и пойни птички, изящни пагоди и затулени в облаци планини, ефирни вишни и нежни лотоси.
   Срещу ампира достопочтено бе сврян разскрачен резбован гардероб с елипсовидно кристално огледало. При всяко минаване близо до него, една от вратите му се отваряше и се изсипваха купища овехтели фотографии на наперени офицери и срамежливи госпожици, затъпевли чиновници, утрепани занаятчии, свити вакарелски слугини, гологлави ученици, мустакати солдати, тук-там и хайлайф. Върху тях се струпваха пощенски картички с изгледи от Берлин, Лондон, Белград, Виена и Цариград, Браила, Кайро, Рим и Йерусалим.
   От тавана фамозен „бел епок“ полилей с формата на непознато чудовище или неземно цвете, светеше колкото кандило.
   Долу на пода, встрани от „персийския килим“ бяха сортирани прецизно: кокарди, ордени, еполети, скъсани чадъри и елегантни бастунчета, метални копчета, различни по цвят и форма бутилки, фалшиви милански чаени сервизи, смолянски шевици и калоферски дантели. По открая – пирографирани кутии за писалки, дамски джунджурии, счупени фигурки „Пасторал“, „Венера“, „Кон и куче“... До тях ръждясали катинари и ключове, ракиени павурчета, стари катинари с топузи, снопове проядени от мишки вестници, части от музикални инструменти, албански кафемелачки, огромни ютии със и без петлета. Сред арабските тави, тасове и ибрици – срамежливо се показваше ръчен „Сингер“, зачулен с ковьорче „Моста на въздишките“.
   Финалната сцена бе сътворена от троянски шарени стомни, газени лампи без стъкла, габровско мандало и обков за порти, паламарки и вретена, спечена ярешка гайда, тенекиени хлопки и бакърени чанове, каменно корито от селска чешма с бронзовия чучур, огромни ножици за стрижене на овце, магарешки изгнил хамут и самар, имаше и кавалерийска шпора без кожената каишка.
   И последно – в ъгъла – няколко непълни тестета карти с еротични (виж гръцката вазопис) сцени. И една забравена икона, от чийто иконостас се подаваха краищата на две венчални свещи.

   Една нощ, без звезди и очертания, пълна с влажна и заплашителна тъмнина, разбиха металната и остъклената врата на „Антикваръ“ – катедралата и живота на г-н Валентин.
„Знаех, очаквах, че така ще стане, така било писано... А какво ще стане сега с мен?“ Човекът се питаше хрипкаво, застанал пред сива бездна, знаейки, че няма спасение и помощ. Както на много други истини, така и на тази, г-н В. не можеше и не искаше да повярва. Седнал в ъгълчето си, ням и неподвижен, прехвърляше от ръка в ръка калиграфски ръкописи на китайска, холандска и немска хартия. Лоши и чудновати мисли минаваха и му се виждаха още по-черни и чудновати неща, изгубили яснота и убедителната си сила. Като парче стъкло: удариш го на едно място, а то се пръсне на късчета, няма ни оправяне, ни лек...
   Страхът измени живота на антикваря, а мъката живееше в него като червей в откъсната ябълка. Въображението му тичаше, залиташе и гонено от неясни мисли, изпълняваше невероятни и безсмислени скокове.
   Г-н В. заключи магазина – не го продаде, а и нямаше на кого да го остави, беше сам със злината си. „Антикваръ“ остана на три стъпала под нивото на тротоара, а човекът го нямаше. Няколко дни на улицата говориха за случилото се. Разгаряха се дълги и безплодни разговори без край и смисъл. Мина седмица, мина втора: г-н Валентин го нямаше. Постепенно над него времето се сключи като мътна вода и го отнесе от „Антикваръ“ безвъзвратно.

 

Петър Тезриев




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: urbanjoga
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 506962
Постинги: 249
Коментари: 183
Гласове: 1215