След няколко дни Роджър Уотърс иде. Ще ни сваля стени на стадиона. The best rock theater money can buy. Има ли нещо по-велико от Флойд - питам и отговор не искам. Докато в ушите ми са композициите от The Wall, в краката ми са паветата. Жълтите. Софийските. Моята стена. Хоризонталната. Различната от всички други. Видима, само когато скланям глава, а аз не искам да скланям глава. Единственото нещо, което ме разделя от ехидния мързел и ме обединява с останалите, щъкащи в разреден кислород индивиди.

Ето тука, на Военния клуб, баща ми, асистент по графика и илюстрация в Академията спонтанно се е организирал и е вадил павета за барикади със студентите си ноември 1989- та. Носили им чай, сандвичи, като на Таксим. История не се прави нито се учи в класната стая. Нито пък има удобно време въобще да се прави.

Моят шеф каза, че би участвал ако знае, че протестите ще приключат до седмица. Протестът обаче не е стока от ИКЕА, която да върнеш в срок. Гаранция има, но тя не е на касов бон.
(следва)