ЗА ЧЕСТТА НА ЕДНО АГНЕ

Било е време, когато за Великите българи не се е гласувало с есемес.
Време, когато Мъжете са плачели, без да се притесняват, че Азис ще изпее песен за тях, Гергьовден е бил само име на официален празник на Републиката, а циганите още не знаели, че в името им „има” политически некоректен елемент.

Било е.

На тази дата кардарашите разказват легендата за откраднатите пирони от Христовия кръст, а  грижливата ръка на историята подменя бисерите в станалата перманентна жертва на иманяри корона на родния пагон.
На тази дата, баба и дядо колят курбан. Старозаветно, нестарозаветно – те, греховете не са по-различни от дрънкулките в магазин за 1 лев. Все нещо ще бъде изкупено. Номерът е да вярваш достатъчно. А, БОГ ЯВНО НИ E ВЯРВАЛ ДОСТАТЪЧНО, ЩОМ ТАКА СЕ Е БРЪКНАЛ.

Но нека разгърнем любимия исторически план. Да помислим ретроспективно. Подозирал ли е въобще 23-годишният син на германския принц Александър фон Хесе-Дармщад Александър, година след учредяването на Военния празник, на какъв публичен канибализъм ще стане предтеча той днес? Не би ли помилвал Доклециан клетата си жертва, ако знаеше повод за колко битови геройства щеше да стане мощната легенда?

Днес, КОГАТО ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА Е АГНЕ, а Вълците са с апетит към боклука, когато хищник-сапиенсът насочва храброто копие на Св. Георги не към гърлото на змея, а към месото на крехки чевермета, ние, българите, смятаме че кръвта предпазва. Така е. Предпазва от смели постъпки. Всеки път, когато целоста на стадото е застрашена „даряваме” най-добрите агнета на стадото. С „доброволната” им жертва правим кръст по челата на децата си, бележим прагове на врати и ъгли на стаи –   против уроки и за да не ни лови техния късмет. По пролятата гангстерска кръв пък гадаем за реколтата през годината или за здравето на хората си вкъщи.

Всичко това би било потискащо, ако за щастие паметта на Ovis aries не беше къса.
И докато това е така, драги сънародници –  наздраве.