Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2013 16:48 - the new shit
Автор: urbanjoga Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 423 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 09.04.2013 00:15


Животното от апартамент номер пет

 

антропологичен ескиз от асфалтовите покрайнини

 

 

Събота, 3:10 ч.  ...камъните паа-дат... Полицейските буркани ломотят двутактовата си песен –  креативно острие от FBR е локализирало местонахождението на имитатор на Ханибал, в един нелош първи епизод от едноименен щатски сериал ...падат-от-небето...
Натискам щорите с показалец. Патрулката се бави, въпреки че отегченият диспечер ми прие сигнала още в два след полунощ. С изключение на препикаващ, или повръщащ върху банкомата на супермаркета пияница, движение пред блока няма. ... капка ми паа-дна, падна на сърцеее-тоо. Теракотът под чехлите ми вибрира с рингтон иска ми се, Ленче с тебе да живе-яя... Като любезен домакин сипвам нови двайсе грама в чашката и ги отнасям в компанията на д-р Лектър и хитовете на Андон Събев*, с които апартамент номер пет пръска входа.

Каквото не ни убива ни прави за убиване. В столични предградия като Дружба 2, навиците на  TV- лоботомизираният мъжки и женски беге екземпляр могат да бъдат наблюдавани и  изучавани в реалния си хабитат. От осембитовата ларп** игра „Carpe Diem по шопски“ повечето „прозиведени“ тук, излизат само с некролог. Дори тогава, отсъстващото егене 68-ма локална лаборатория за генно инженерство СОУ „Никола Обрешков“, автоматично презарежда с ново тамагочи. От бурното пляскане на владеещитe ефира кючеци, при пълнолетие лявата и дясната половина на „дружбенския“ мозък е на хомогенно песто, достойна за чипс-хапките на Мадс Микелсен***. Одухотворени, или само озвучени, еманципираните двукраки с плаващ expire date  послушно оставят гумената продуктова лента на Kaufland да свали баркодовете им в кошницата на казиното, дискотеката, заложната къща или погребалното бюро в мазето на 226-ти блок. Вирусът им заразява чужденците по полов път и студентски бригади, а щамът му е подвижен, като асансьор на mall-a.

4:30 ч. Чувам пукащата радиостанция на МВР кола. Обувам дънки Carhart, маратонки Аsics, суичър Fruit Of The Loom, отивам в коридора и залепям ухо на вратата, въпреки че ченгетата навярно още разкодират с фенерче звънците долу. Секунда след отваряне и тряскане на врата с блокиран механизъм за плавно затваряне - ожесточени псувни и лай. Настъпали са или сухият лайнян геврек пред пощенските кутии, или натиреното куче-постелка пред  първи апартамент. От пети явно отварят, защото пуснатото на шафъл Камъните падат първо рязко се усилва, а след това – фейсът на куките, рязко спира.

Отвивам кранчетата в банята да шуртят, изсипвам многоцветни стърготини от останал от предишния наемател балсамов сапун и седнал на тоалетната с Градът и Градът**** чакам ваната да се напълни до ръба.
Кратковременната победа трябва да се отпразнува, затова чашката е пълна с нови двайсе грама. Размазвам се сред разтопения в горещата вана балсамов сапун и си прожектирам хорър, в който животното от апартамент номер пет нахлува с ритник в банята с включен на разклонител стерео-сандъка в ръце, и го стоварва върху невярващите ми слабини. В серия от все по-утихващи спазми и електрически припуквания, сапунените мехури бавно скриват трупа ми, докато стърчащият от мястото на пениса ми дисплей с еквалайзер весело галопира в ритъма на капка ми падна на сърцее-тоо.

Събота, 8:00 ч. – аналогово дрънчене дърпа шалтера на втори епизод от сериала Ханибал, който сънят ми продуцира с пълна сила. Рибешкото око на кафява мутра с прическа ала Роберто Баджо гледа в моето през шпионката. Момент. Обличам дънки
Pepe Jeans, маратонки Pony, суичър Jack&Jones, и чак след като намирам и слагам двайсе грама в чашката, отварям вратите на Ада.

Кафявата мутра с фитили на кече, бели хавлиени чорапи, черни джапанки и  анцуг на ЦСКА прави жест с кенче Аstika да го последвам. Без някой да продума и без да оставям своята чашка слизаме етаж надолу, където апартамент номер пет зее отворен. В гробната тишина и 40-ватовото хепатитно жълто на антрето, кенчето Аstika на мистър Кафяво ме кани към малка, мебелирана с много дантела и бордо-кувертюра, патешко-охрава стая-склад. Мокетът под Pony-то ми е тестер за сладката есенция на дългогодишно варено зеле. Няколко талашитени рафта носят периодиката на вестник „Спорт“ от създаването му до днес. В центъра на кичозна тоалетка с втъкнати по краищата цветни снимки от рожденни дни се мъдри монтирана върху квадратно парче черен мрамор масивна купа-трофей, със симетрични, извити като лира дръжки. Зачитам вградената в мрамора плочка – бокс; Сеул 88-ма... Мигам тъпо, безстрастно, като капките вода от ваната ми, които методично, една по една, скачат от тавана и пълнят със съдържание медния трофей.

 

 

 

 

 




 

* автор на Камъните падат

** Live Acting Role Play

*** Ханибал в Ханибал

**** weird fiction на Чайна Миевил




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: urbanjoga
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 606553
Постинги: 249
Коментари: 183
Гласове: 1215