Животът е надценено явление. Това би видял прибързаният читател на “Карта и територия”. А истината е , че той е светъл, оптимистичен роман, в който тържеството на Мишел Уелбек е окончателно.

Наред с парливата ирония на сатирика, моноспектакълът на интелектуалния гений и перфидният сарказъм на визионера-стоик, Уелбек неприкрито борави с истински уязвима ценностна скала.

Дълбоко пространствените анализи от “Възможност за остров” и “Елементарните частици” отново се разгръщат на голям колкото сюжета формат с главен герой Жед Мартен, художник, повод и причина Уелбек да разкрие макрообразът в рамкираното от живота платно на личната мотивация.
Обект на интерес за Жед са проявленията и генеалогията на човешката дейност канализирана в занаяти, базисното тесто на индивида; професията и прилежащите й професионални умения, единственото огледало, на което Западняка вярва и в което се оглежда.

Жед дедуктивният аналитик, портретува представители на различни браншове- едни отмиращи, други като проституцията напротив,  затвърдяващи позициите си. Независимо в кой период се намира, безстрастно, систематично и енциклопедично творчеството му сканира и архивира веществената предметност на битието, като хербарий. Така поставено, негов контрапункт може да бъде само смъртта –  антагонист на Художника е Убиеца – склонността към убийство е жестока, но все пак типично човешка черта, казва героиня от романа. Жертва на убийство е санмия Уелбек, или по скоро комичната интерпретация  на неговото повече медийно, отколкото собствено Аз.

Обсесията на убиеца на Уелбек в романа да колекционира веществени доказателства за своя вкус и статус е правопопорционална на тази на артиста, на художника. Два паралелни, независими един от друг подхода към света, засякли се на местопрестъпление, в стил Джаксън Полък. С литературното си самоликвидирането, Уелбек обръща образа на романа си в камера обскура. 

След кариера в Париж и последвала самоизолация в родното село, Жед приключва дните си подобно загубилия битката с функционализма баща-архитект – до последно изграждайки своите “лястовичи гнезда”. Форма и съдържание,  обозначаемо и обозначаващо биват занулени с пълен оборот на сюжетната спирала.