Скорпион...Днес ще получите възнаграждение за дълго полагани от вас усилия.

Мразя окуражаващи хороскопи, но денят започна точно така. Делови имейл ме уведоми, че съм преминал втори кръг в конкурс за копирайтър. Кога и с какво съм минал първия - не помня. Усилия също от дълго време не съм полагал, но щом звездите искат да ме възнаградят, кой съм аз, че да се дърпам? Новата задачка е да подам реплики за три кратки диалога, които да внушат дългосрочните ползи от ипотечните кредити на една банка. Последният ми хонорар е с тримесечна давност, НОИ както обикновено бави болничните на жена ми, така че финият брокат, който забули надървения ми песимизъм, в този момент приемам като най-естественото нещо на света. Решавам, че поводът си заслужава да потърся бутилка вино в пършивия сняг на “Дружба” 2. Навън нищо не работи освен “Кауфланд”. Заради намалението на бананите на 80 стотинки за кило обаче опашката пред хипермаркета е по-дълга от тази пред Ватикана. Обмислям стратегията си на тройка кюфтета с питка и сос по избор за 0,99 стотинки. Докато дъвча, виждам позната физиономия - Галя, приятелка фотограф. Махам въодушевено с питката. Двамата винаги искрено се радваме на компанията си. Говорим си за току-що излязлата “Елементарните частици” на Уелбек. След кратък анализ на положението решаваме да влезем без метални колички през изхода. Вътре сме. Тихата възбуда, запотените стъкла на очилата и миризмата на второкласен зарзават от Еквадор създават атмосферата на нещо средно между църква, баня и тържище. Още на щандовете с тоалетна хартия потокът от елементарни частици ни поглъща и с Галя се губим от поглед. Продължавам сам. Докопал съм се до рафтовете с алкохол. Колебая се между отонел мускат и каберне совиньон. Накрая се навеждам за бутилкa мавруд. Когато се изправям, главата ми е между силиконовите гърди на лъстива промоутърка. Облечена в ученическа униформа, тя ме съблазнява с оригами от смядовска луканка. Ноктопластиката й е побрала флоралните мотиви на цял Тадж Махал. От тонколоните гърми синкоп на “Джингълбелс”. Залепвам език върху резенче от промоцията и докато люлинската ученичка усмихнато чака да издърпам клечката от устата си, аз си пускам най-екстремното хентай-порно, което извратеният японски мозък може да измисли. Титуляр в него е излишно да казвам кой. Тонколоните вече гърмят с кавър на “Тиха нощ, свята нощ”, а аз все още правя двугърбо животно. Накрая дръпвам клечката и я пускам в протегнатата паничка... На път за секцията с млечни продукти порното ми окончателно свършва. Там грабвам пакетче синьо сирене и с бързината на куца медуза лавирам обратно в посока на касите. Между два коледни евъргрийна смъртно отегченият глас на оператора съобщава, че за улеснение на клиентите всички каси работят. Заставам зад една от по-малките тълпи и се опитвам да мисля върху диалозите за банката. В хороскопа на Човека Бог изрично е написал, че иска да сме финансово ликвидни, така че кой съм аз, че да се дърпам?

- Доволни ли сте от обслужването? - касиерката произнася дежурния въпрос, а от главата й се поклащат чифт рога от червен плюш, монтирани върху диадема. Рогата на Рудолф са обкичили главите на всички служители в хипермаркета. 24 декември е и стоковите мениджъри държат да се знае кой поименно дърпа шейната им.

Поемам рестото с касовата бележка и ги натиквам в дънките, когато едно “Господине!” ме смразява.

- Господине!

Повторението ме кара да забия очи три педи под диадемата с червените рогца. На баджа пише Росица Георгиева.

- Гос-по-ди-не!

Ясно е като бял ден. Нещо под диадемата с рогцата е щракнало накриво и сега Росица е твърдо решена да си получи своето.

- Господине, зададох ви ВЪПРОС!

Сигурен съм, че зад мен любопитните погледи на притихналата в очакване опашка ме разсъбличат с бързината, с която аз разопаковам сникърс.

- Господине, попитах ви НЕЩО!

Въпреки неловката ситуация, или пък точно заради нея, способността ми да артикулирам гражданската си позиция е паднала под нулата.

- Господине, попитах ви, ОСТАНАХТЕ ЛИ ДОВОЛЕН?

Аз съм котка, захвърлена в пълна с кучета стая.

- Господине, защо не отговорите на любезната дама?

Мамка му. Знаех си, че е въпрос на време, чичкото с чинно приготвените купони да се включи в ефир.

- Скъпи, какво му става на това момче?- резонната реплика подава нежната половинка на чичкото с купоните. Умната й главица е напъхана в шлем от жилаво сламено кече. Умирам си да се пресегна да го раздрусам, но вместо това отчитам наум продуктите, струпани пред тях, върху лентата за стоки. Тези двамката не си поплюват. Нагънали са ландшафта на цял един нов планински комплекс. Консерви грах, банани, китайко зеле, буркани с патладжан, няколко виенски щолена, стек дижонска горчица, няколко пластмасови бутилки “Мераклийско”, пликче с нискомаслена извара, няколко пакетчета босилек, пликче с обезкостени свински пържоли, петлитровка с антифриз и триста грама прошпикована сланина.

- Не знам, но що за наглост? Какъв му е проблемът?

- И аз това питам? Какъв е проблемът, господине? Вас питам?

Затруднявам се да определя пола на новия участник, но предполагам, че той се надига на пръсти, защото над рамото на чичката с купоните, виждам мерника на чифт кафяви, хищно разтворени ноздри.

Никой освен мен очевидно не разбира какво се случва. Росица полудява пред очите ни и ние нищо друго не правим, освен да ускоряваме процеса с неадекватните си реакции.

- Да-да-да, доволен е и още как! - чувам да казва гласът на Галя. Следила е сцената от разстояние, в точката на пречупване решила да се намеси. Изпращам Галя до паркинга и се смеем малко насила над ситуацията.

Когато се прибирам вкъщи, заварвам Катя да прави дихателна йога за притъпяване на болките. Тази вечер матката й може да претърпи разкритие, което означава, че рожденият ден на Боян наближава. Отнасям отворената бутилка мавруд пред компа, като оставям ушите си на стендбай за всяко по-отчетливо стенание. Съвестта ми не позволява да налея чашата догоре. Отварям лист на Word и го затварям пет часа по-късно. Какво прави, пита в просъница Катя, когато се прилепям до нея в поза лъжица. Писах. За първи път от доста време насам казвам истината. Будя се след секунда и вече е дванайсет на обед. Катя се надвесва над мен с чаша кафе за мен. Как се чувстваш, питам я. Добре съм. Бейби? Да? От агенцията искат да се срещнете на живо. Първият лъч светлина след дълъг драйв в тунела! Искаш ли да ме почерпиш с един щолен по този повод? Имаш го, бейби!

В “Кауфланд” карам по-бързата процедура и успявам да изпреваря многодетно семейство, с по две отрупани с многоцветни артикули колички и да се наредя на същата каса, на която предния ден платих мавруда. Навън поглеждам по навик касовата бележка - тези неугледни сладкиши струват ебаси парите. Смачквам хартийката и с парабола я хвърлям към коша за боклук. Чак след това се сещам. Диадемата с рогцата на елена Рудолф днес не носеше Росица.

Антон Терзиев*

*Автор на изложби, пърформанси, видеоинсталации, Антон Терзиев дебютира в литературата с поетичния том “Никакъв портрет за художника” (2007). Издал е още сборниците с разкази “Ърбан йога за начинаещи” и “Местни герои”. Четвъртата му книга “Красивите винаги напускат” - сборник с разкази, ще излезе в края на 2011 г.