Прочетен: 2021 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2009 21:21
съкратена версия на текста излезе в сп. Intro 09.2009
Началото на второто издание на Spirit of Burgas’09 е като сбор на класа – виждаш съученици от гимназията, с които сте се кефили на едни и същи парчета, а момичетата, в които тогава си бил влюбен, сега обсъждат с какво ще започне любимата група. Още от автобуса по трескавия поглед разбираш кой ще скача като обезумял довечера. Истината е, че веднъж пуснат, духът от бутилката ще се прибере по родните места чак след три дни.
Веднъж акостирал на централния плаж виждаш две неща – стройна като палатковия лагер организация и всички умопомрачителни парти-мацки, с някои от които, най-много да си чатил. Първата разменена реплика или питие обаче стопява каквото има да се стопява и ти внушава, че ги познаваш от повече години, отколкото всъщност са родени. Ако си пристигнал късно като мен, опознавателната обиколка на сцените те е отвежда до подгряващите на Faith no More Panican Whyasker . Последните го правят така все едно от това им зависи живота и публиката - боси, със свирки, цигари или бири в устата, и със задължително еуфорично-откачената усмивка, не пести любовта си.
Преди концерта на Faith No More, се разстилат две рула настилка. „За да не се спъне старецът” – чувам зад гърба си, секунда преди няколко чифта кръвясали очи да затворят нахалната уста.
Още с появата си на сцената Faith No More изкарват няколко хиляди гърла от строя. Майк Патън – в сребрист, ала Георги Христов костюм, с карамфил в бутониерата се хили злорадо, докато ние ревем – знаем как ще откачи след малко.
За поколението от края на 70- те Faith No More са това, което е маркировката в планината за туриста – парчетата им са тези знаци, по които всеки път щом си пуснем техните албуми може да разгледаме на стоп кадър физиономиите на старите си гаджета, купоните, бунтарските си пози, изобщо целия си душевен интериор.
Избраните парчета в сетлистата им са изпълнени почти без пауза, на екс. Били Гулд и компания видимо едвам догонват главния инженер и лице на шоуто. Острите им понякога закачки издават скорошния реюниън. Импровизациите на парчетата от The Real Thing и Angel Dust са откровени препратки към личните проекти на фронтмена.
На „Easy” Патън възсяда сценичния камера-кран за еротичен танц – уви, последен за крана. “Be Agrressive” завърта в центрофуга фланелки, чаши, коси и принадлежащите им хора в мощно, потно пого.
Експериментирайки с възприятията, гласът на Патън рови и се разхожда във всички възможни посоки, полепвайки в главите както песъчинките по солената кожа. След като слиза да се здрависа с феновете от челните редици и видимо предразположен към България, най-големият фен на Майк Патън – самият Патън, хвърля ръкавицата в публиката, изпълнявайки „Stripsearch” от Album of the Year и емблематичното „We Care A Lot” на бис.
С лукавия мустак, и аутфита на конферансие от нелегален нощен клуб, изискан, груб, с микрофон между зъбите или под фонтана на собствената си слюнка, нескончаемите траектории на Патън са на хванат в капана на собствения си гений самотен файтър.
След неизбежния край няколкото хиляди плажници упорито стоим на място, скандирайки нечленоразделните си лозунги.
Втория ден, преди да чуем Ню-Йоркската поезия на Fun Lovin’ Criminals, вниманието привличат бургаската хип-хоп култура( „искам да съм потребител на невидим изтребител” -група Нокаут), студийният саунд на Gravity Cо – „Малка сцена, голям плаж, гъсти хора” – закова на място още в началото вокала на Гравити и джаз коктейлите на De Phazz.
Педантични в забавлението, Fun Lovin’ Criminals сe оказаха правилната рецепта за перфектното плажно парти.
Силно разчувстван от горещия прием китарата на Хюи Морган не спря да благославя българските си приятели с парчета като кавъра на Джими Хендрикс „Foxy Lady”, трибюта към Бари Уайт „Love Unlimited” -, както и с абсолютните си хитове „Scооby Snacks” „Smoke’em” и “Bump”. И след двата биса на всеки става ясно, че на FLC хич не им се тръгва. Забилите малко по-късно Svetlio&the Legends и Cherno Feredje не ти оставят никакъв избор освен да си пренастроиш бързо приемника, като минеш отново през мокрия бар.
Както сърфиста чака Голямата вълна, така и фена изчаква акордите на любимата си песен, за да се понесе на гребена й, да остави тялото си в разположение на подводната въртележка, която ще го „разбие” на малки щастливи парченца. Подобно запомнящо се явление може да се наблюдава през третата нощ, и по точно на концерта на Clawfinger. Последните си поиграха без никакво притеснение с познатите рок клишета, изтръгвайки сърца от вярната си армия. На експлозивната енергия на Зак Тейл определено би завидял и Никола Тесла. Последвалите после бързи рейдове между Карандила, The Crystal Method и Джендема засилват подозрението, че колкото и да ти се ще не можеш да поемеш абсолютно всичко, и единственото което може да направиш, е да си пожелаеш бандите, които си изпуснал за следващия път.
На феста не е задължително да знаеш дискографията и текстовете на групите, заради които си дошъл – достатъчно е да се загледаш в тишъртите около себе си, в изпреварващите вокала гърла.
Тук ще видиш всички по-интересни интервенции върху човешкото тяло, които си разглеждал в tattoo-списанията. Преди поредния гиг феновете се търкалят на пясъка – раздаваните от спонсорите „любовни дъвки” от латекс го превръщат в креват персон и „колкото-чувала-на-плажа-има”. Пясъчното общество може да те погледне накриво само ако си забравил да посетиш еко тоалетните(както аз направих) и в последния момент се опиташ да изчоплиш тунел в живата стена. Всичко друго се поощрява горещо, разбира се-неофициално.
Въпреки, че топографски е на кота 0, като всеки добър фестивал Spirit of Burgas е истинска среща на Върха – всеки един участник, без да е способен да го обясни логично, се превръща в една малка атомна централа, опасна за всичко „анти-не-не-трябва”.
Според англичаните, ако едно нещо е твърде хубаво за д е истина, то обикновено е така. Е, след тоновете качествен звук и изпит, колкото теглото ми алкохол, мисля че Spirit of Burgas е приятното изключение от това правило.
http://www.club.bg/news/index/nid/257554
18.08.2009 15:30
