Задникът на Нина Симон

(разказ по снимка)

Снощи се прибрах в стаята сама. Карл остана да пие шнапс в бара на хотела. Събувах се в антрето, преди да отида до кухнята за чаша вода с лед и захвана някое криминале в леглото, „- Обичаш да пъхаш ръцете си в чуждите рани.- казва обикновено Карл (казано честно, Карл, както впрочем и сега, въобще не знае какво говори),  когато от съседния апартамент чух Нина Симон. Слушах любимата си музика с часове, докато едно гузно отваряне на врата не ме отлепи от стената.

Карл не харесва Нина Симон, защото е расист, но това не му пречи да хлътне по малолетната камериерка от Нигерия, ето тази същата, дето преди малко люля африканския си  задник пред дръвниците долу, докато уж хвърля боклука, а сега дефилира обратно.  Златисто кафявата и кожа грее между блузката с ръкави и изрязаните й панталонки, задникът и променя формата си на всяка крачка и като казвам, че панталонките й са изрязани, имам предвид, че половината й гъз е отвън. Обзалагам се, звукът издаван от стъпалата й при отлепянето на пръстите и петите от запотеното сабо, е карал Карл да преглъща на сухо. Да, признавам, маникюрът и например, е наистина възбуждащ, всъщност точно толкова възбуждащ, колкото само курвенското червено може да бъде, и ако Карл, щуращ се с телефон в едната ръка и отхапан член в другата, сега не пропиляваше ваканцията ни в това, да пръска тъпата си кръв из цялата стая, можеше да се гушне в мен и изплакне око.