Има два вида хора. Такива, които харесват порното и такива които лъжат, че не го харесват. Подобно на Шон Пен в “Milk” - Тук съм за да те спечеля за своята кауза.

 Порното е единственият легален твърд наркотик. В България не можеш да го произвеждаш, но пък можеш да го споделяш свободно с всеки. С всеки друг, освен с майка ти, разбира се. Стига тя да не се казва Тереза Орловски! Ако е така просто ми телефонирай незабавно и сбъдни мечта с давност 5-ти клас.

 

Точно там невинността ме напусна. В голямото междучасие. В двора на 55-то.  

Скупчени на пейките, гледаме какво е свил съученик от „морския” си татко. Немски порно журнал. Зяпаме вцепенени, никой не смее да смени страницата.

Три пъти съм бил в комоцио, но само от този имам спомен.

Нагонът стъпка крехките ми познания за света като изтърван кон. На следващия ден не можех да комуникирам с другия пол без кръвта ми да се оттегли от лицето и да ме запокити под завивките.

 

Детското ми порно-откровение не промени, а само затвърди подозренията ми. „Яли, пили и веселили”? Как не. Това винаги ми е звучало твърде незадоволителен хепи енд.

Положителните герои между кориците ги е страх да си поискат. Извън кориците пък, използват чувствата за камуфлаж. Затова излозох от детството, хванал порно-утопията здраво с ръка… И останах разочарован. При първия ми път (в гимназията) нещо все ми убягваше в картинката. Не можех да се погледна отстрани, да се разлистя както обичайно. А и момичето не беше с онзи, прасковения гланцов цвят. Осветлението, ракурсите и режисурата да не говорим – ограничени повече от мен. След кратка борба със злите сили, след двайсет години ангелът ми надделя. В една тъмна нощ реших да дезертирам.  Всичките списания и касети компресирах в торба от Billa –  цялостен пакет „услуги” + 18. Щафетата връчих на комшия. Запазих само топ-алманах с най-доброто от Трейси Лордс до днес. В резултат на постъпката ми, армадата на Хю Хефнер и сие осъмна с пищов по малко; клуб „Normal sex for life” с нов, изпитан във виртуални битки член, а аз, със съвсем реална и пълнокръвна,  двайсет годишна кукла made in  Маll of Sofia. Изводът от Голямото междучасие?

 

Погледни историята. Ако Цар Соломон е спал със седемстотин жени, Роко Сифреди, по груби сметки, е бил с над 3000. Като не броим фотосесиите и личния живот. Не казвам да оплождаш континенти, а да отвориш очите си. Светът е порно риалити .

Погледни изкуството. Ако Пиета носи Синът, Джена Джеймисън носи синовете, и бащите. И внуците даже.

 

Светът е порно риалити и форматът принадлежи на Продуцента. До второ пришествие. Ние само живеем в него. От толкова време сме се заиграли в Къщата, че не помним да сме ходили въобще на кастинг. Едно е ясно. Оттук няма да ни гонят с есемеси. Едва ли ще ни има и във финалните надписи. Глобално и дългосрочно, промяна на този етап не се предвижда.

 

*Attention: Родителите на жена ми четат това списание! В случай, че се интересуваш защо използвам евфемизми.

 

( Публикувано  в сп. MAX, 05.2009)

Прям и откровен, без финтифлюшки лирични , които да те отклонят от идеята.

Благодарения на него, няма да се чудя защо на среднощните изпълнения на виенската опера, не се чува никакъв звук от към духовата секция, а само сумтене и мляскане :)))

da pi6e 4ovek za sebe si e naj-shibanata rabota, no pyk ima nqkakvo udovletvorenie posle

започвам да завиждам на мъжете за порното. много по-добро е от имагинерните принцеси, вечери на свещи, пусти плажове, носене на ръце във водата и т.н. романтични глупости, с които ние жените си пълним главите през тийнейджърска възраст. твърдата реалност е много по-истинска.
е, добре, че аз навремето може и да не гледах порно, но поне разбирах от самозадоволяване. :)))

текстът е велик! браво антоне