Антон Терзиев е 31 годишен емпиричен мечтател, трайно привързан към борбата със синдрома на хроничната умереност. 

Обикновено селектира природата в текст и картина, което ще рече, че от началото на хилядолетието се е разписал под шест самостоятелни изложби и две книги: стихосбирката Никакъв портрет за художника и Ърбан йога за начинаещи, сборник с разкази.  

Избягва офисните магистрали, затова пък често пътешества по разбитата физиономия на София.

Казва, че никога не поглежда часовника си преди обяд, но обича да обядва навреме.

Казва още, че философията на всяко едно поколение е била и си остава една и съща –  да се пресуши живота.

„-Неприятностите идват, когато неизбежното се случи и животът пресуши човека.”

Разказвач.

Pork soda

О, красотата е примамлив зов към смъртта и аз съм

пристрастен към сладкия тембър на тази сирена.

Гай Ричи, RockNRolla

Ето ме, броени часове преди откриването на поредния Lux Only. Суетя се около шибаните свински опашки*.  Да, точно тези малки пластмасови копеленца сдадоха фронта и ме изстреляха обратно на опашката в Практикер.

Трябваше да го видите! Трябваше да видите как скобите се пукат и огромният надпис  Мечтите са мачтите в кораба на живота се свлича на винилов тюрбан около главата на Пакорабана. Така викаме на пича, който си поръча щанда. Последният лансира някаква линия мъжки парфюми. Между другото, испанската му жилка свършва с прякора. Зад него не няма нищо друго, освен характеристиката на жилав шопар. И виж го сега: бясно, че не може да ме затрие с поглед, банкетното типче пръска злоба с аромат на пачули. За да отстраня праха от мечтите му спешно трябва да намеря парцал. В този момент, разбира се, такова нещо, просто няма начин да съществува на земята. Пако усети, че неговия час е ударил и свитият му в кука пръст се закова пред тениската ми. Без майтап, иска да обера мръсотията от падналия винил с нея. Какво да направя, задръстеният му с печати паспорт, очевидно пречи на мозъкът му да приема нормално родните звук и картина. Свих рамене в смисъл дреме-ми- боклук-нещастен и я съблякох. Полуизносена Branditi,  L размер. Но вместо да бърша каквото и да било, го целнах в гърдите. Парцалената топка тупна меко върху лачените му бомбета. Пако вдигна ръце нагоре, сведе глава надолу, сякаш върху пембената му Boss се е изляла кофа с капучино и за част от секундата се прeвъплъти в статуята на Чапкънов, примерно. След това нямам никаква идея какво се случи, защото изхвърчах навън като тапа.

От мястото си на опашката в Практикер виждам, че касиерката е от тия дето ти се ще да не са чак толкова любезни. Плазмата над нея  върти клипче за най-стилните часовници и бижута събрани на едно, в Експото разбира се. Теле-впечатления от шарения надуваем дворец, в който никой не ще да скача, затова пък всеки се надува. Нека си признаем, вече никой не крие ноухауто си за отстрелване на едър дивеч. Безогледен нео-гламур и шик-модерн на кило; всичко за вашия хранопровод; криле и кълки на желанието. За изскочилият заек обикновено не се хабят патрони. Една единствена брошура за процентно намаление и мъжките уста пресъхват, женските наопаки, овлажняват гланца. Рекламистът е живото доказателство за нуждата от поезия –  винаги казва нещо с друго, което не е то. А душата на клиента? О, тя е силно светлочувствителен филм.  Парти блясъкът преминава през диафрагмата на X и подпечатва съответния кадър. Ролката е безкрайна. Дори когато апаратът остарее, в нея има още доста незаето място.

Когато идва редът ми, се разплащам и качвам обратно на Цариградско шосе. В Експо центъра фоторепортерите вече припряно обсъждат недостатъците на тазгодишния Lux. Устите им са препълнени със сьомга и едри зърна хайвер. От мокрия бар взимам две чаши. Едната с джеймисън и сода, другата със сода.  После вдигам нос и просто я следвам. Екстрактът от пачули всъщност, може да е нещо доста приятно.

С гръб към мен и прегърнал шкембето си, Пако разопакова мостри в компанията на асистираща блондинка. Ветрилото от свински опашки в содата ми стърчи като чим от соеви кълнове. Правя скришом знак и куклата се подчинява на лукавата ми усмивка. Оставям коктейла в ръката и, и отвеждам въпроса, в зашеметителнo невинните и очи към гърба на Пако. След това с премерен троен аксел цамбурвам точно във фоторепортерското блато. Кетърингът тепърва има да вкарва още много от недостатъците на тазгодишния Lux.