Постинг
27.01.2009 22:36 -
Requem for a Dream
Автор: urbanjoga
Категория: Изкуство
Прочетен: 2248 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2009 09:51
Прочетен: 2248 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 16.05.2009 09:51
Дълго чаках Янко Терзиев, моят любим кинокритик да напише нещо за The Wrestler в сп. Капитал Лайт, но с изключение на една-две вметки това така и не сe случи. Може би след месец, когато вземе, дай Боже Оскар. А за мен е важно да се пише за този филм сега. И то не защото спечели Златен лъв във Венеция и Златен глобус. Не и защото Дарън Аронофски се разписа под него. Не. Важно ми е друго. Важно ми е да знам, как се лансира любимата ми приказка. Тази за рибката боец*. Е, лансира се, слава Богу добре.
The Wrestler, приемам, преди всичко като tribute. Всеки, който знае кой стои зад името Sir Edie Cook, навярно отдавна е чакал това. Сюжетната линия във филма е една единствена. Такава, каквато е и възможността, за възможно най-добрия финал.
Едва ли Guns" n Rouses ще ми харесат толкова другаде, да не говорим за Брус Спингстийн. Фен съм, и като такъв не мога и не искам да съм безпристрастен. Мики Рурк стига далеч отвъд репликите на Randy the Ram. Изпълнението му заличава всяка спорадично появила се мисъл за автентичния първообраз от 80-те. Да, проблемът е и в шибаните 90-те; проблемът е strictly comercial.
Другата рибка боец се нрича Мариса Томей. За феновете на стария Чинаски асистенцията и на Чарлс Буковски (Мат Дилън) във Factotum, и на "истинският" Буковски от Bar Fly е изключително приятно сравнение.
Освен one-man-show, The Wrestler е и пример за успешна криейтив приемственост в жанра. Rock и The Raging Bull си позволиха това, което им позволяваше времето. Претенцията за реализъм вече не е окей. Осем години след началото на 21-ви век, неоренесансът на романтизма е в апогей. Фалшив или не, има ли значение, изобщо? Реалност и фикция са само едната страна на монетата.
От другата си ти.
* Rumble fish F.F. Coppola 1983
Задимен бар, Мариса Томей е танцьорка на пилон с малък син и достоен друг живот, за нея голотата и клиентите са само сценичен костюм. Мики Рурк с грива на уморен лъв и лице като изгубена битка е кеч звездата от 80-те Ранди Тарана, още се бори по западнали гимнастически салони и хамалува в супермаркет, за да плаща наема на караваната си, облепена със старите му афиши, за него ролята на ринга е заместила житейските, а танцьорката е единствената му връзка със света. И двамата са в капана на най-старата игра (животът?), в която залогът са собствените им предаващи ги тела. На по бира тя му описва потресението си от филма, който е гледала предната вечер ("Страстите Христови") - с камшиците, камъните и как Той е понесъл всичко заради чужди грехове. "Корав пич", съгласява се Тарана. "Имаше твоята коса...", погалва тя за миг русите му кичури с върха на пръстите си.
"Кечистът" (The Wrestler) e съблечена до скелет метафора за живота като сцена и борба, с праволинеен до мелодрама сюжет около поваления, но непредаващ се силен мъж и последните му сламки към надежда и изкупление, стар като самото кино ("Щедър град" на Джон Хюстън, "Разяреният бик" на Скорсезе). Новото е физическото до самобичуване вдаване на Мики Рурк в ролята и спокойната подчиненост на режисьорския стил (на иначе артист на формата като Дарън Аронофски - "Реквием за една мечта", "Фонтанът") пред простата сила на историята. Тя е със сгъстения лаконизъм на разказ на Хемингуей (всеки от "Мъже без жени" или "Победителят не получава нищо"), може да й бъде мото онзи стих на Буковски (не случайно някога Мики Рурк изигра стария Ханк в "Барфлай"), че е за предпочитане да правиш нещо тъпо и опасно със стил, отколкото нещо полезно без стил.
Опасното, което Мики Рурк прави с допълнителните си 20 килограма мускули, следите от лицевите операции и собствения опит на професионален боксьор в 15-те години отшелничество от голямото кино, преди Родригес да го възкреси с "Град на греха" (2005), е кеч. Всичко, което сте си мислили от телевизорите за този нито спорт, нито театър с напомпани мачо-кукли, нанасящи си уговорени позьорски удари, ще бъде изтрито след филма. Играта може и да е нагласена, но болката и кръвта са истински, както е истинско и мъжкото другарство между тези канари от мускули. Него Рурк и Аронофски показват с нежност и автентизъм в детайлите, режисьорът е поканил за втория план истински кечисти - ветерани. Рурк е нямал нужда от допълнително навиване. За него 90-те бяха толкова саморазрушителни, колкото и за героя му - отказа ролята на Брус Уилис в "Криминале", цялото му участие в "Тънката червена линия" при Терънс Малик падна при монтажа, започна да поставя условия любимото му куче да бъде включено в продукцията... и постепенно всички го отписаха. С Ранди Тарана старите му грехове са докрай изкупени, Рурк остава в пантеона на големите актьорски сливания с ролите - до кумирите си Никълсън и Де Ниро.
За самия Таран пътят към изкуплението е по-сложен, спасителен ангел към него може да стане изоставената заради ринга и насила забравена дъщеря (Ивън Рейчъл Ууд), кратките моменти на разбирателство между двамата са висока поезия. Но тя набързо е приземена, защото Тарана не може да избяга от природата си на екстремен играч заради самата игра, гори свещта на живота си от двете й страни. Но има силата да каже - заслужавам да съм сам, не ми трябва съжалението ви, само малко от обичта ви. Крепи го надеждата на покълващата късна любов със стриптийзьорката, от нея го дели само отказващото да му служи от преупотреба собствено сърце. Тест ще му бъде един последен полет от най-горните въжета на житейския ринг. Всички сме с Тарана в този миг, защото знаем, че го прави и заради нас, иначе разумните и полезните.
Янко Терзиев, Капитал Лайт, 16.05.2009
Не беше ли омъжена за Вал Килмър??? Или аз продължавам на "The Doors" вълната и съм се сбъгила:D :D
А иначе с филма имам много кофти асоциации за съжаление:(((( Но да-заслужава си:)
Успех:)
цитирайА иначе с филма имам много кофти асоциации за съжаление:(((( Но да-заслужава си:)
Успех:)
