„Преди творбата беше пиар за самата творба, сега пиарът е самата творба.”

 

Инкрустира съзнанието ти с вокал и китара, напоително, бавно, и с кеф. Скоро с Климент Калев ще разчиства сметки с Loverbotenism – третият албум, и първи съзнателен музикален манифест на Cigaretta; рафиниран и отчужден от примеси продукт. Прави музика единствено от съображения за лично удоволствие. Нищо чудно, че ни стана толкова близък.

 

 

Сутрин ставам трудно. Ще ми се да ставах в пет, пет и половина, да си взимам ледено студен душ, да пия две-три сурови яйца и после до девет и половина да пиша сценарии прав, както Сароян сътветвал стария Хем, но разбира се, това никога няма да се случи. През прозореца си виждам единствено Mall Sofia и това е една от причините въобще да не искам да ставам. Добре ми е да се събуждам в леглото,  с човека, с когото искам. Проблемите се появяват малко по-нататък.

Кафето го пия на големи количества през целия ден, на крак, вървейки от точка А до точка Б. Ако е от гадна будка обезателно със захар, ако е хубаво- без захар, без мляко. Ще ми се да ценях кафето колкото Дейвид Линч, но пък не съм чак толкова луд.

Барът номер едно за мен, е „Сам дойдох” и „703”, най-малкото заради масата rezerve, на която в момента седим. В Пловдив, е „Найлонът”.  По-важни от интериора са ми хората, за това и не мога лесно да си намеря място.

Питието Водчица. Чиста, и с лед. Няма какво да се лъжем, че  е вкусно, важното е да опиянява.

Храната най-често това е скара с ракия, ако не в ресторант „Тройка” – вкъщи. Бързата храна ми е като бързата литература. А аз обичам напоителните, бавните неща. Ако може капково да става. Музиката, така или иначе навсякъде е гадна, кой ти ходи на заведение, за да слуша музика? Иначе бих си поръчал и кордон бльо, стига да знаех какво означава. Никога не бих опитал нещо с прекалено много имена и дълга биография. Вкъщи готвя друсан кебап и супички, но не бих подложил никого на този терор. Диети не препоръчвам, но виж, режимите – да! Ако сам не упражниш диктатура върху себе си, отдавна си изпуснал юздите. Не че живея така, но поне веднъж годишно опитвам да проверя нивото си на самоконтрол.

Магазините ги ненавиждам, както и самото пазаруване. На двайсетата минута вече се чувствам като Гогол – запотен и ужасен. Последната ми покупка беше сватбен подарък за Климент – 18 dvd филма от amazon, един по един лично подбрани от мен. Кинти събирам за нова китара, PRS Mira. Ако някой иска да дари волни пожертвования, да заповяда. Пред хипер и супер маркетите предпочитам малките сергии и бакалийките. Поне, ако си недоволен, да знаеш кого да подпалиш.  Голяма сума пари бих изхарчил за противоядрено студио. Докато онези се бомбят отвън, ние ще свирим. Най-безразсъдно похарчените ми пари бяха за последния Бонд, въпреки любимия режисьор.

Дрехата Удобни и широки. Опитвам се да съм непретенциозен, но е трудно. Дрехите, които се произвеждат напоследък са ужасни. Никога не бих облякъл военна униформа –  бягам от тях като от огън, но пък бих облякъл кожена куртка, или кожена тужурка, ей така, от съображения за революционни настроения. Това което ми пречи да се плъзгам безпрепятствено по повърхността на живота го наричам нравствена суета.

 Аксесоарът Химикалки, писалки, моливи – огромен арсенал от подобни пособия за писане. Пазя си и всички есемеси откакто Мтел започна да работи. Ето това ми е дневника. Подсещат ме за много неща. Пейджинг съобщенията също пазя. Чантата ми носи сигурност, но със сигурност съдържанието и е тайна и за мен самия. Хай-тек играчките са ми интересни, единствено когато са в чужди ръце. Колкото са по-хай, толкова по-тясно те обвързват. Образуват ти зависимост.

Автомобилът И най-възпитаният човек се превръща в невъзпитан шофьор, затова не карам. Но ми е примамливо, особено извънградското. Иначе съм си пешеходец по дифолт.
Маршрутът Стамболийски - Опълченска - Света Неделя- Шипка. Иска ми се да го разнообразявам; предпочитам да не гледам, а краката сами да ме водят.  Все се надявам като погледна към парламента да го няма, но уви. Всъщност, пред софийските, предпочитам главната на Пловдив.

Мястото Най-красивото е в Амстердам и Прага – Старе место. Аз съм си класик турист – кисел хляб, наденица, бира и българки при червените фенери. Винаги съм искал да се върна в Прага, такава каквато беше преди осем години, такъв какъвто бях аз преди осем години, ама… В Полша веднъж бая ни биха, оттам и смесените чувства. И то в Лудж- техния Перник, и то на кино фест оглавен от Полански. Мразят градски чужденчета и това е. Светът е толкова глобализиран, че термин като емиграция вече губи своя първоначален смисъл. Човек просто сменя позицията, работното си място, и толкоз.

Личното пространство Ха, ето го и Гала-въпросът! Колкото по-малко хора около мен, толкова по-добре.

Приятелите са тези, на които никога не ходя на гости; съответно тези, които никога не са гости в дома ми. Тази думичка между нас не съществува.

Музика Minus the Bear, харесвам и С.НОБ, HMSU, Скилър, Pixzsels. Не използвам музиката за разтоварване. Винаги ще се вслушвам в Nick Cave and the Bad Seeds. Не бих слушал заводска – офис музика, никога. Новата беге музика е старата беге музика- т.е., всеки да прави нещо много яко. Нещо много яко, ама за България.

Книгата Книга за смеха и забравата на Кундера. Защото пише както трябва да се пише. Чехов също, Достоевски. Преди творбата беше пиар за самата творба, сега пиарът е самата творба.

Филмът Седем, защото е поп-култура по Достоевски.

Режисьорът Бергман, Форстър, Марк Форстър. Преди имаше добри и лоши филми, нали така? Както има прясна и не прясна пържола. Какво означава това – добро е, ама за своя контекст? Въпрос на всеки един, е да отсъжда кое става за консумация и кое не.

Навън Когато имам свободно време гледам да не мърдам от вкъщи. Обикновено прекарвам толкова добре, че после не помня с какво и как. Или гледам в телевизора, или в усилвателя. Преди обичах да ходя на drum and bass партита, но откакто циганското бело заигра, отказах се. Не спортувам грам. Според мене спорта компенсира липси в живота. Виж, със животните, ха-ха, съм на ти.

Вкъщи е мястото, където няма други хора.

Текст Антон Терзиев

Фото Галя Йотова

този владо.... чувам, че новият албум ще бъде много тежък и шумен, но на мен май ми се слуша нещо по-меланхолично.... ще видим де.