Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2008 10:58 - Интервю с Кеворк Асланян за Една седмица в София. Unrate version
Автор: urbanjoga Категория: Изкуство   
Прочетен: 3723 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 25.03.2009 09:45




image

 

Само преди месец забоде Златна роза в ревера за монтажа си на Дзифт. Стиска палци мощната траектория на последния да не рикошира в главите ни  като златните бутонки на 94-та. Не се главозамайва, нито помайва. Гледа  във вярната посока. Мисли двайсет и пет кадъра в секунда; действа на часа. Все още студент в НАТФИЗ, все още в България.

 

Сутрин първо изгасям алармата на телефона, после проверявам физиономията си в банята, след което и пощата. Личната си прогноза за времето обикновено правя през оберлихта, но в момента той е с натрупан сняг, затова се доверявам на чуждата. Горе-долу по това време се прокрадва и дилемата – с градския или с колата. Но ако се будя вкъщи с усмивката на Фридолин (симпатичен, напорист дакел) всичко е наред.

Кафето е дълго, с много захар и обезателно студено. От понеделнишкото ми зависи всичко, затова търпеливо го изчаквам да изстине. Предпочитам го навън, най-добре пред лаптопа, с гръб към Амстердам или Париж. Обичам стимулантите, но енергийните напитки ме притесняват, като лекарства са ми.

Барът 703, Билка, Before and After. Знам, че съм роден за последното и не се опитвам да му се съпротивлявам много. Иначе съм за тихите и лежерните. Важно е да се чувам с хората. Интериорът също казва много. Ако можех, щях да затворя всички дискотеки. Сядам на място, което не харесвам само за да демонстрирам колко ми е неприятно, с тропане например. Абе всичко с времето си. Преди ходехме по рок-кръчми, сега не мога да стъпя там.

Питието идва и си отива със сезона. Джин с тоник лятото; коняк и чай през зимата Уиски само вкъщи. От коктейлите мохито. Комбинацията за всички времена е мохито, Прага, Калина (Калина е сценограф, арт директор на сериала Забранена любов)

Храната Навсякъде където приготвят пица, пиле и спагети. Приятелите водя в Before and After. Любимата ми кухня си остава кухнята на майка. Когато готвя, а аз обичам да го правя често, отварям хладилника, сканирам вътрешностите му и после правя импровизиран микс. Цар съм на садвичите. Много си играя там. Ред масло, ред гъби, ред салам, ред домат – цяла страница. Не мога да пазя диети. Това е като да си обещаеш да не излизаш от къщи. Слаба ми е душичката. Като видя, че в нещо няма смисъл не си давам много зор.

Магазините Обичам да пазарувам само ако имам пари. Стига да намеря това за което съм излязъл, мястото няма никакво значение. Откакто съм на квартира харча предимно за храна. Живея от заплата на заплата. Не пестя грам, но ми се ще да събера за Мас. Да си начеша крастата, не за друго. Изобщо за техника бих харчил със чували. Ако ми дадеш четири бона сега, веднага си взимам Full HD телевизор.

Дрехата е тъмна, удобна и зелена. Зеленото ме успокоява. Бих облякъл всичко, което ми стои добре. Задължително с някаква закачка. Предпочитам тишърти на Branditi. Може би само бяло фишу бих отказал. Суета съм си.

Аксесоарът Чантата. Задължително с тефтер и нещо за писане. Внася ми ред. Обичам да съм подреден. Правя списъци, които рядко проверявам.  Така предизвикам нещата, които трябва да ми се случат през деня. Сигурно съм го наследил от баща си писането. Той е маниак на тема писалки. Ето сега, ако трябва да съм честен, на тръгване чопнах един молив Faber Castle от офиса, но обещавам да го върна!

Автомобилът Mini Cooper. Защото е гъзарска. Не че съм разбирач.

Маршрутът Борис, Скобелев, Патриарха и Орлов мост, но това е по принуда. Обичам напрежението в града и въпреки това търся спокойствието. Изглежда нещо съм неориентиран. Виж, в персоналната ми карта изчезнат ли адресите на киносалоните - обречен съм!

Мястото Ямбол е града! Разбрах го от последното си пътешествие. Планувам приключения и до Австрия и Италия в най-скоро време. Като цяло искам да съм пътник, щото стресът иначе е голям. Следя табелите като изоглавен, даже в София мога да се загубя. Най-красивото място е там, където е любимия човек. Винаги ще се връщам при родителите си.  Като се замисля, бачка ми се в Лондон, стига обаче хората и работата да ми харесат. Най-важното ми е работата. Трудно изключвам, признавам. Мисля постоянно за нови неща, проекти… Откакто свърши епохата Дзифт това ми липсва.

Личното пространство Имам си специална стая,  където се затварям насаме със специалните си хобита и двете си специални китари. Те се броят на едната ми ръка – хобитата- кино, сериали, фотография и безсмислено кесене пред компа. Брейнсторминг правя с рисуване. Искам като погледна една картина да знам защо ми харсва, или защо не ми. Обграждам се с играчки от шоколадови яйца. Не връщам и подарени. Над всички мъници властва един истински оловен италиански войник.

Приятелите Най-близките са четирима от детството. Всеки си има прякор, но не всеки си го харесва. Всичките цъкаме игрички. Ще ми се да съм геймър, но нямам време

Музика Трябва да има готини китари. Пол Гилберт, Сатриани. Кефя се и на Колдплей, Натали Имбрулия, естествено и на Ред Хот. Предпочитам лайфовете. На Лени Кравиц беше жестоко. За родната, ако Post Sleep на Руши е посока, има надежда. Проблемът на беге музиката е, че за месец слушане по БГ Радио се извървява цялата.

Книгата е моят най-голям проблем(смее се). Ще бъда класик и ще кажа Малкият принц, за да не се излагам много. Не бе , сериозно! „Ърбан йога за начинаещи” на Антон Терзиев адски ми въздейства, но не всичко хващам.

Филмът който гледах до безобразие е първия Батман. Знам го наизуст. Тим Бъртън е велик! Падам си по комиксовата стилистика. Колекционер съм на Франк Милър и Spawn.

Режисьорът / Актьорът Тарантино ми е най! Също Мишел Гондри- великолепен!; Гай Ричи; братята Скот... Ако бях жена със сигурност щях да линея по Джони Деп. Завиждам на съпругата му, тая мръсница(смее се). Да работя с Клай Оуен също е мечта. В Дзифт работех с едни от най-добрите в бранша.

Фестивалът От чиста проба егоцентризъм искам да попадна в Кан.

Учителят Всичко което съм, дължа на Александра Фучанска и преподавателите в НАТФИЗ.

Навън където ме заведе Калина. Труден съм в тия неща. Повече съм домошар. Обичам да си доспивам. Абе където ме поканят, ходя. Форма поддържам с ърбан йога, както казах, и с активно сънуване.

Вкъщи гледам да изчистя, сготвя и поканя приятели, за да хапнем и пийнем с някой филм. Не гледам телевизия. Сериалите ги дърпам от нета. Prison break е учебник! У дома си, се чувствам навсякъде, където съм спокоен.


Текст Антон Терзиев

Фото Галя Йотова

 




Гласувай:
0



1. felixkotkov - уууууууууу
05.12.2008 11:19
това интервю колко беше претенциозно за кевоооо! Всъщност супер се изкефих - ние с него 5 години на един чин в гимназията бяхме, дрънчахме по кварталните репетиционни, изобщо - голямата ми гордост от класа!
цитирай
2. julllinkata - Хубаво:)
16.12.2008 03:25
Една (не)обикновена експлозия от Екзюпери, зелено, лично пространство и явноооо "мръсницата" Паради хахахха:)))))))))
цитирай
3. анонимен - Aslanyani
03.01.2009 23:58
Kevo,imate li vruzka s rusenskata familia Aslanyan?Tova e edin star igolyam rod,ot koito sa se izlyupili dosta interesni uspeli hora.Pozdravi ot Plovdiv Antonij Kujumdjianl
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: urbanjoga
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 608276
Постинги: 249
Коментари: 183
Гласове: 1215