Прочетен: 1580 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2009 09:02
точно така, това горе е постерът на Любомир Димитров за изложбата IMAGINE на 20.11.2008.
Освен три живописни цикъла(Метаканон, Act on instinct и Imagine) и книгите "Ърбан йога за начинаещи" и "Никакъв портрет за художника" ще има и прожекция на селекция от мои пърформанси, на Катя Дамянова и на група Ултрафутуро (Боряна Росса, Олег Мавроматти, Катя Дамянова, Антон Терзиев и Мирослав Димитров, Станислав Ганчев, със специалното участие на Алла Георгиева в акцията "Пре-красно изкуство". )
Режисурата и постпродукцията на повечето от видеата е дело на Олег Мавроматти.
Вече не мога да си позволя да определям Антон Терзиев като млад художник. Няма как да украся изявата му с чара на крехката неопитност. Обикновено по инерция да делим артистите на млади и утвърдени. На младите се гледа с надежда и ентусиазъм, на утвърдените с благоговение. Антон Терзиев събра най-голяма популярност именно като част от групата на младите. Налага се да го извадя от този контекст и да го поставя в един малко по-неудобен – този на средното поколение, към което принадлежа и аз самата. Накъде между надеждата и благоговението е територията на най-ожесточената критика.
В изложбата сега е събрана голяма част от биографията, която Антон Терзиев вече е натрупал. Но освен работата му от последните няколко години се оказва, че тук са събрани повечето симптоми на новото българско изкуство. И то на изкуството генерирано в родния контекст, без специфичния лиценз за износ. В тази симптоматика влизат смесването на знаци от религията и масовата култура; смесването на понятията за традиция и иновативност; смесването на посланията – лични и социални; характерната стратегия, в която артистът ползва себе си като главен обект в изкуството си; както и онзи вариант на рефлективност, в който художникът пренася в галерията парадоксите на ежедневието почти наготово; а също и пределно ироничната критика на обществото. И разбира се смесването на позицията в постоянната дилема дали ще бъдеш болезнено радикален или поетично визуален.
Живописта на Антон Терзиев е изцяло в посоката на актуалния медиен реализъм, който увлича сега и поколението след него. Текстът присъства на първи план като част от изображението или е повод, който го поражда. При всички случаи текстът е важен тук не само заради съдържанието във визията, но и сам по себе си като неотменна съставка от личността на този художник.
Трябва да спомена и изявите му с група Ultrafuturo, които внасят един чужд формат тук, малко неразбран, малко неудобен, повече провокативен, отколкото радикален. Има доста изчерпателна документация от акции и пърформанси в изложбата.
Бог и поп-култура е една от темите, която бих формулирала като централна в работите му. Съчетанията помежду им раждат провокацията, а по единично те извеждат дълбоките съждения.
Що се отнася до пространството, изкуството на Антон Терзиев обикновено попада на важните места. Затова ни стига да следим неговите стъпки, за да начертаем отново топографията на съвременната българска сцена от митичната галерия XXL през не по малко митичния център АТА до алтернативното студио Даухаус, Място за срещи, Червената къща, Шипка 6... Появата му в пространството на Арт Център 12 пък е доказателство за една от важните функции на артиста днес да променя средата, в която се развива и от която черпи.
Ако трябва да обобщя впечатленията си от Антон Терзиев като за откриване бих избрала една експресивна смес от фрагменти, взети от неговите работи като например: Какво трябва да направи художникът, за да успее? Да прави лицеви опори, да пролее кръв, да зашие маска на лицето си, да си набави нужния хирургически инвентар, да продължи да прави живопис, да се превърне от painter в paint killer, или просто трябва да изгради собствен метаканон според инстинктите си и да продължи с психаротерапията? За себе си оставям само въпросите, защото съм сигурна, че Антон Терзиев ще намери много начини да им отговори.
Светлана Куюмджиева
Който желае - да заповяда.
