Бях поканен в един сутрешен блок по повод „Ърбан йога за начинаещи”, но за Голямото четене така и не стана дума. А исках да кажа, че четенето катализира определени мисловни процеси; изгражда критерий, по същия начин, по който японецът си изгражда шибания бонзай, примерно. Бавно, методично, - с кеф.

Някоя книга може и да ти загуби времето, но пък коя загуба е по-нищожна, по-обратима? Освен ако не си книжен плъх, това е завинаги.

Човек е социално животно и четенето на книги обикновено го кара изглежда повече социален и по-малко животно.

Разбира се,  за пропагандната литература, е валидно точно обратното.

Аз съм пряко заинтересован продажбата на книги да расте, затова съм окей с телевизионния формат. Нека издателствата индексират продажби. Само дето резултатът от четенето не може току така да бъде измерен като на стандартен продукт. Преди всичко е прочитът, начинът на възприемане и евентуално следствието от двете.

Едни наричат кампанията „анти-шушлякова”, други, че след нея процентът на непълноценна биомаса в България ще си остане същия. Не знам. Надявам се Х да търси не книжната страна на живота, нито пък живота на хартия. Още повече, не искам да тупа прахта от соц. библиотеки.  Дори да остане като едно голямо говорене, фокусът върху обекта наречен книга, е вече достатъчно вярна посока.

Иначе превръщането на четенето в общонародно и популярно занимание, е адски смешна хипотеза. Една реализирана утопия. Свят, в който Бредбъри би се обърнал най-малко на 451 градуса.

"Писателят и читателят са взаимозаменяеми. Читателя гледа света през очите на писателя и пряко участва в неговото създаване, детайл по детайл, по детайл. И обратното. " Същността е в движението, казва още Пол Остър, - да поставяш една мисъл пред друга мисъл; Да се оставяш на ритъма на собственото си тяло.

А ние всички обичаме да ни разправят истории, защото живота е необясним и във всяка една чужда история, търсим ключ към нашата собствена.

Останалото е литература.