Преди  Дзифт сме гости на дуо музиканти. Краси и Жоро. Саксофонист и пианист/ка.
Част от комуна, населявала преди месец фургони на място наречено "Лагера" в Слънчев бряг, през "ловния" сезон.
Манджата, пиенето и телевизорът с тенекия от сирене за антена, били общи. 
Човекът с най-много опит там- Боби Маестрини- цигулар, сменял работодателите си по-често от бельото. За едни задник, пиенде, отрепка и клошар, за други - Боби Маестрини. Никога не влизал трезвен където и да е, нито пък си тръгвал доброволно.
Омотаните му с тиксо цайси, били с рамка от един и стъкла от друг чифт.
Извън "Лагера" всеки правел кал на другия.
Няма минимум на заплащане, който да не е бил минат.
След щурма на диджеи, травестити, go-go girls и други орки, Щраус вече не струвал и зелева чорба.
Накрая раздялата боли. Заради евтиното бяло вино, което пихме заедно, заради евтините бели хора, които ни изпиват поотделно.

Публиката на "Дзифт" около нас в "Арена Запад" са мазно напушени coca-cola people, за които не бих чезнел от мъка, ако сфинктера на нещо Чудовищно придаде форма на тяхното истинско аз. 
Но нали това означава "универсално четивен"? 

Филмът пали църкви/брули орехи/цепи мокета и тн.
За белите точки,
Янко Терзиев го е казал повече от превъзходно ето тук :
http://www.capital.bg/show.php?storyid=555178
 


Ето и моите черни:

1. Неизкоренимата дикция марка "НАТФИЗ", която оставя от Михаил Мутафов само жестокия фейс.
2. невинаги удачната стилизация на иначе архетипни герои. Пример -военните от и извън волгата, Плужека (Просто за да е потрисащ едно шкембе не стига).
3. Високата литературна топка, повечето пъти с пас от гробаря.

В сцената с абсурдните мини истории от болницата виждам реверанс към "Магнолия", което е гот. Музиката е адекватна, почти като в "Cоntrol" на Нимрод Антал. Емил Христов е бог, от всички възможни ъгли е снимал и от няколко невъзможни.  Сега, черно-бялото не е черно-бялото на Бела Тар, но пък какво от това? Хубаво е, че от екипа са знаели какво точно искат и защо го искат, което освен филма ще продаде и романа на Владислав Тодоров.
Захари Бахаров е Молеца. Нищо, че го играе още от "Разбиване" на Нийл Лабют. Къдравата перука му стои толкова добре, колкото тази на Сергей Безруков в Пушкин. Мизансценът с окестъра (Тороманов-бас, Руши Виденлиев-ударни, Явор Дачков пиано) е страхотен.
Някои търсят прилики с комикс културата на "Sin Cyti" например. Хубаво, но тогава момента с предииследдевети остава изгубен в превода. Не че това мен много ме интересува. ю
Просто чистия комерс по презумпция е аполитичен, а Дзифт, слава Богу не е само entеrtainment.

.., "емоционалната прповокация" за "Дзифт" - Рита Хейуърд от "Гилда"
http://www.youtube.com/watch?v=7A-e7UnTa2k

и култовата ссср песничка след точният час по радио точката:


Смуглянка

Как то летом на рассвете заглянул в соседний сад
Там смуглянка-молдованка собирает виноград.
Я краснею, я бледнею, захотелось вдруг сказать:
"Станем над рекою зорьки летние встречать".

Припев:
Раскудрявый клен зеленый лист резной
Я влюбленный и смущенный пред тобой
Клен зеленый, да клен кудрявый
Да раскудрявый, резной.

А смуглянка-молдованка отвечала парню в лад
Партизанский молдованский собираем мы отряд
Нынче рано партизаны дом покинули родной.
Ждет тебя дорога в партизанский лес густой.

Припев.

И смуглянка-молдованка по тропинке в лес ушла.
В том обиду я увидел, что с собой не позвала.
О смуглянке-молдованке часто думал по ночам
Вдруг свою смуглянку я в отряде повстречал.


 

Аз още не съм се завлачила да го гледам. Shame on me:) Но да се търсят прилики....То всяко нещо прилича на друго, ебаси...но не е, нали:))))

Приликите и аналогиите са само +++
Като червената точка в лайтбокса, която казва you are here.
(Разликите идват, ако картата в лайтбокса не е на твоя град:))
Така че в случая всичко е наред.

Добре, приемам становището без възражения:Р Освен, че ..хммм...аз град нямам, даже и за планетата си се чудя sometimes:))))))))) Но пък наистина всичко си е fucking jolly good хаха:))))