Този "четник"  и десетки други членове на неправителствена фондация,
чиято абревиатура не запомних,
ежегодно пресъздават историческите сблъсъци на Шипка.
10 000$ отишли за кетъринга на последната...
Десет бона за шиш кебап и усмивката на презиндента.
 

Ето, че се случи. С Пловдив се харесахме.
Радослав Парушев - в много добра форма,
стартира четенето с парчетата Ърбан йога за начинаещи, по-късно и Сто години прах.
Останалите зад книгата бяхме аз, Катя Дамянова, Любомир Димитров,  Пепи Джельов.
Публиката идваше за чашка или за разказ, после продължаваше нататък.
Важното е, че чашите и стъпалата на стълбите не оставаха празни.
Технническият редактор на Никакъв портрет за художника ми беше писал,
- само смъртта би ми попречила да дойда. Нямаше го. Жалко за човека.
"Сиела" се цупeла на "Магелан" (не бъркай с Мегалан!), затова се продавах сам. Сега съм собственик на десетки левове.
"Магелан" всъщност е Валери Начев. Пич.
Преди време ми даде билетите за Металика на доверие.
Не исках да си тръгна, докато не получа запис и се изплатя. Колцина ти вярват?
Едва не закъсняхме.
Нощта на музеите и галериите привлича предимно дневни пеперуди.
Тези, които постоянно бъбрят за изкуство.
Тези, които въпреки, че не могат да разпознаят Димитър Киров от Казаков (не че имат разлика за мене), упорито тъпчат килимите в къщата на Начо Културата с удобните си Blend, Camper, Fly, или Diesel подметки.
Тази нощ музеите и галериите са нашумели аутлети.
Аутлети на елитните марки -
Лъчезар Бояджиев; К. Серапионов; Правдолюб Иванов...
Аутлети, в които само обещаният коктейл може да оправдае престорения интерес към някоя тъпа, но плазмена инсталация.
Накрая,
след насилието на посредствени икони от осемнайсти век,
данс-физикъл-пърформанс от енбеу студенти,
или етно-възстановка на чорбаджйиски
(мутрите на деветнайсти век)
гуляи,
още първата стограмка в Петното на Роршах
разкрива истината за културната ти принадлежност.



разказът от Капитал Лайт, по повод премиерата и тн.
тук би трябвало бъде линка към текста на Лора Димитрова от новата "Една седмица в София", но поради липса на виртуално, ще трябва да си намерите книжното тяло.







 

Ама ако не си бил в Безистена в Пловдив, направо не те признавам, драги ми Смехурко:))))Ох, айде аз ще сядам да пиша книга тея дни - стискай ми палци:) А иначе за теб се радвам от сърце, душа и черен дроб:)))))))) Поздрав най-сърдечен..бла бла хахаххаа

az sym si nepriznat taka ili ina4e. ne sym bil v Bezistena.

Ех, хайде сега:) Не ми се вързвай, тези дни нещо съм изтрещяла:))))) Но наистина в Безистена е готино:) Поздрави

аз още не мога да се оправя в този град. всеки път се губя.