Пловдив 26.09.08., 22.00ч.
Нощ на музеите и галериите
книжарница "Магелан", ул. "Братя Пулиеви" 1























Илюстрациите отново са на Любомир Димитров,
разписал се и тук.

(Любомир даде всичко от себе си. За което взе сто и петдесе лева...)


" Антон вижда под лъскавите опаковки на града онова нещо, което обикновено наричаме "градска поезия".

Терзиев е непоносимо маниерен и пише с толкова дълги изречения, че началото им се губи някъде в литературата от края на 90-те.

Антон директно влиза в едно изречение с Богдан, Радослав, Тома, Момчил и Стефан. (И Буковски, и Фанти, и още.)

Терзиев е досаден и назидателен, късогледо вторачен в поп-културата и неизбежно старомоден във вкусовете си. (Защото, докато напишеш разказ за нещо модерно, то вече не е такова.)

Антон успява да постигне ефект на качествена промяна с количествени натрупвания на неологизми, като ранния Уилям Гибсън.

Терзиев пише за начинаещи читатели, както става ясно и от заглавието на книгата.

Антон се движи между затъпяващата физическа работа, литературните конкурси, лайфстайл-списанията и рекламните агенции - траекторията, в която се ражда доброто ново българско писане.

Терзиев пише разказ за това, как е спечелил литературен конкурс с друг разказ, публикува и двата в различни списания, а накрая пише разказ за публикуването на двата разказа в различните списания и хонорарите, които е получил за това. Всички изброени разкази безмилостно са включени в настоящия сборник.

Антон се прицелва с лазерен мерник в сърцата, умовете и джобовете на онези 800 души, които представляват максималния тираж за втора книга от нов български автор.

Терзиев също."

Богдан Русев

"Защото

 

Всички някога, някъде сме начинаещи.

Градът поглъща всяка оставаща минута

От живота ни. А ние го пълним със себе си.

И няма бягство от това. Искаме ли го изобщо?

В тази книга градът ни вони, ухае приятно, мръщ се,

Усмихва се, пие, пплаче, не му пука…Говори…

Мрази ни, обича ни…

Ние всички сме там, между страниците му, в

Изреченията,

В думите, вбуквите. Между тях. В тях.

Воним, ухаем приятно, мръщим се, усмихваме се,

Пием, плачем, не ни пука… Говорим..

Мразим се, обичаме…

Трябва ли? Трябва!"

 

Катя Атанасова

айде да ти е честита ;)

Антон, де ;)

един приятел се шегува, че съм съботен писател.
само тогава ме публикували.

сиела! :)
А коментарът на Богдан пък е много забавен. Макар че самоушно съм го чувала да казва, че не разбира от поезия хихи

:) Важното е, че разбира от поети.
Ето нещо забавно - цифрата 800 в ревюто му.
По непонятни за мен търговско-икономически причини, тя беше ебатиголемиятпроблем за търговските представители на издателството.
След седмици на убеждения, я "обезвредиха" с букви.

Браво, Терзиев:) Седнете си, 6:))))) Е...м се. Искрено те поздравявам:)