"До последен дъх" е "емблема на френската “нова вълна” ,
анархизмa на героят на Белмондо, е протест срещу света,
побрал в себе си безизходицата; протест без цел,без перспектива,
породен от някаква вътрешна необходимост; една забравена и ненужна чистота,
която не може да изяви себе си освен чрез брутален нихилизъм",

но би могло да се каже и така -

на поствоенна Франция и писва от бурния живот на книга, записва се на бокс,
захвърля сартъровите диоптри, комбинира сако от туид с копринени чорапи
и започва безразсъдно и вманиачено да прерязва удобния клон,
на който седи.

През това време, през облаци от житан тя - Франция, се обяснява в любов към себе си, чрез упражнения по физическо и диалектика над младата глуповата Америка, и което е най-готиното,
с помощта на нейното собствено кино и кино кумири.
 
Когато революционното семе е посято и клонът и главата стават излишни.
Дървения тотем на буржоазния вкус е осквернен.
С таговете Godard -Truffaut - Melville.



До оригинала стигнах след американския римейк от 83-та.
От него помня един два-кадъра с карирания панталон на Ричард Гиър.

иначе звучи много интересно. "протест срещу света" винаги звучи интересно :)))