Гледах го защото никой не искаше да пуснем отново  Equus.
Познатият, добър чилаут Бесон, който свършва там, където Вендерс започва.
Расмуссен и Джамел(продавача на зеленчуци от Амели Пулен))  са уж двете страни на една и съща монета.
Флиртът на безсмъртието със смъртните се случва призори, когато Париж е пуст и безлюден.
Диалогът се задържа едва до краят на вечерта, затова пък операторът се помни дълго.
Пипнато е достатъчно за да не спреш по средата. А и точно това "безкомпромисно" плъзгане по една и съща плоскот от началото до края ми харесва.

Отбелязахме следното:  ченгетата при Бесон (от Метро насам)
са все безучастни, но никога бездушни!
 

Това е римейк на стар друг филм. Иначе беше стр4анно, понеже го гледах още като излезе - от едмна страна много очаквания към Бесон (съответно и много плюене чух), но филмът е приятен. А мацката кърти:)

има реплика нарочно повтаряща се с такава на джон траволтовия ангел в "майкъл", но не открих да е римейк.
а мацката пали църкви