преди една година пуснах този разказ в Едно.

сега, преди да влезе в един сборник

пак ми се налага да го чета.

“треньора ми казваше:

независимо дали печелиш или не,

 оставяй кръвта си на леда.”

Михаел Зейцман

- Що не млъкнеш Тони? На 29 ш’ти е трудно с едно око. Разсипах целия спирт по шибания си панталон!

- Заеби т’ва. Копелето ограби душата ми Дани, разбираш ли? Душата!

- Просто трябваше да разкараш отдавна малката кучка Тони. Малък акт на прозорливост, нищо повече.

- Майната ти Дани, нищо не разбираш! ОХ.АУ. Шибан садист! Нарочно го правиш!

- Нека видим дали съм разбрал. Свестил си се в купето на древна волга, в което не помниш да си влизал с жестока аркада на лявата вежда, за която твърдиш, че не си заслужил и с нарастващото чувство, за все по-осезаемата липса на хм, как да кажа. “Джакпота от колелото на късмета”?

- Точно така Дани, точно така! Шибаното колело на късмета. БОЛИ. ДА ГО ЕБА.

- И с колко олекна душицата ти бейби?

- Никак не е смешно Дани, никак не е смешно. 1000$ са сума дори за човек, който печели от незаконни аборти.

- Майната ти Тони. Хиляда пъти - МАЙНАТА ТИ.

- Пичка му Дани. Атракция в цирка ли ще ставам? Пипай по-нежно по дяволите! Изверг!

-  Сори бейби. В три след полунощ се задоволяваш с к’вото е останало. Докъде беше стигнал?

- Обади се днеска, сутринта. Загрижена за моето его. Да Дани, точно така го каза. Новото и гадже-боксьорче, било на републиканско, и ето на, решила да се погрижи за душевните рани на стария глупак

- Тц, тц. Добродетелта е грях Тони, смъртоносен грях. Не си ли чел Маркизът?

- Дани, кучката много добре знаеше, че всеки трети петък взимам малко кинти от борсата и ако са ми се обадили през седмицата отпрашвам до Казичане за кучешките боеве.

- Е, предложила е великодушно компанията на котето си, к’во толкова.

- Именно! Аз се съгласих и веднага направих втората грешка - погледнах часовника. Следобедната скука ме уби! На работа никога не гледай шибания, ОХ, ДАНИ. Така или иначе, в шест ме чакаше пред служебния паркинг и след секунди гърнето на опела се задра по околовръстното. Всичко напомняше доброто старо време. Шибаната и уста беше като аеропорт за цепелини, а дупето и под плажната рокля още беше опънато като корда на тенис ракета. Магнит, малък шибан магнит.

- Да Тони, затова и се лепят все такива дребни боклуци.

- Знаеш ли Дани, ако не ми беше като брат...

- Знам- знам. Дани направи знака с палеца отляво надясно пред гърлото.

- Изобщо пръскаше ме със сексапил, както пневматичната пръскачка пръска детелината.

- Райграс Тони, райграс.

- Все едно Дани! Реших, че само тъпите колежки в бингото могат да и предпишат козметична изневяра с бившия. Освежаване на интериора така да се каже и...

- Стискай зъбки тука. Ще пробвам бода на "Мореши”.

- Мразя мокасини! ... и и се оставих да го опипа. ОХ. АААУ. БОЖЕ.

- Бинго!  

- Но нищо повече, неисках да избързвам, а и нещо ми се стори че преиграва.

- Ха-ха. Свети Антоний vs. Тереза Орловска. Рунд първи!

- Тъпо Дани, това беше наистина тъпо. Заложих на едно 25 килограмово чудовище, секунди преди двубоя. Резнър, казваше се Резнър. Представяш ли си! Тоя път щеше да се получи. Имах усещането за звезден миг.

- В смисъл, планетите са се подредили като топки за разбиване ли?

- Дани, ти си едно шибано животно!

- Не всеки е събуден  братко.

- Млъкни! Резнър умори другия питбул на втория час. Епична битка! От колите извадиха следващите  но на мен ми беше дошло в повече. Когато излязохме, малката ме държеше подръка, а аз силно опиянен от успеха, кроях планове за бъдещето. Нашето бъдеще! Тогава чух зад себе си някакъв глас, между другото стори ми се познат. Извинете. Имате ли огънче? Аз без да се обръщам, почнах да опипвам в тъмното джобовете си.

- Но ти не пушиш!

- ...и когато се обърнах със зипото, което ТИ ми подари..

- О, ти я пазиш?

- Не, изчезна с парите. Та последното нещо, което видях падайки, беше отдалечаващата се усмивка на малката кучка. После са ме замъкнали до волгата и са взели моята кола.

- Не видя ли поне лицето на нападателя? Нещо за което да се хванеш?

- Първото лице, което видях, беше твоето Дани.

- Клошара, който живее във волгата ми се обади от твоя телефон. Хвърлял око на празния ти портфейл и видял визитката ми.

- И слава богу Дани, слава богу.

- Ъхъ. Подарих му телефона ти.

- Добре си направил.

- Значи твърдиш, че ти е скроила този номер с боксьорчето?

- Сто на сто!

- Не я ли надценяваш малко?

- Не, ти просто не я познаваш, способна е на всичко.

- Не ти ли минава през ума, че може да е бил друг?

- Ооох. ОУ. Мамка му!

- Сигурен си?

- Абсолютно!

- Тони стани, готов си. След десет дена ги махаме.

- Колко време ще щипе така Дани?

- Три- четири дни. Отвори чекмеджето от ляво на теб и ми извади кутията с цигарите.

- Пропушил си?

- Джери истината е, че тя ми се обади.

- Не е имало никакъв клошар?

- Не е имало никакво гадже- боксьорче.

- Не разбирам.

- Цигара? Снощи Лора реши, че заслужаваш малко наказание. Не мигна, докато не ме нави.

- Снощи? Но ти никога не си я харесвал! Подай зипото.

- К’во значение има? Ти харесваш ли всяка, с която лягаш?

- Не мога да повярвам. Кажи че се шегуваш!

- Имах усещането за звезден миг. Не се вълнувай толкова. Ще се отвори раната.

- Дани, ЗАЩО?

- 1000 $ са сума дори за човек, който припечелва от незаконни аборти, не помниш ли?

- Лайна.

- Не лайна – кръв. “Когато удариш кръвта в кръвта- брат и сестра да подложиш, дъщеря на баща –  запазваш линията, съхраняваш кръвта.”*.

- Защо ме закърпи?

– Тони, обиждаш ме. Познаваме се от деца, знаеш.

- Дани, ти си едно шибано животно.

- Аз съм едно чувствително животно Тони. Още една цигара? 

*реплика на догмен в статия на “MAX” 07

(Разказът е публикуван в сп. Едно, август 2007г.)