Робърт Олтмановият Марлоу е детектив с вид на джазмен и тембъра на Бари Уайт, силно привързан към трите неща, които никога не му изневеряват
(нито изнервят)  -  котката, цигарите и олдфешън чувството за справедливост.

(There are two means of refuge from the misery of life — music and cats.
 Алберт Швайцер. eenk.com.)

Ироничният му подход го поставя в ролята на вип зрител на собственият му пърформънс.
Филмът на няколко пъти подчертава неговата вътрешна и външна красота, както и тази на Джеймс Мадисън, президента от банкнотата от 5 000 $.

Ако внимаваш в картинката ще видиш и сенатора на Калифорния, като борче за 9-10 секунди.
На сто и дванайсетата минута вече окончателно ще си си взел сбогом с Чандлър и представите ти за книжния Марлоу.
С чеховото бум-бум и пародийната песничка "Ура за Холивуд", Олтман завършва сладкото си отмъщение.