Анатомията на Грей
(публикувано във в-к Преса, 08.11.2014)

Иво разбра, че се е увлякъл по момичето в офиса на куриерската фирма, в момента когато сбърка наложния платеж на „Записките“ на Захари Стоянов, издание 81-ва. Вместо да се изнерви от ранния час и информацията, която трябваше да набере отново, симпатичната двайсетгодишна брюнетка го дари с многозначна, тип може-би-аз-също-нещо усмивка, повод отново да сбърка, този път телефонния си номер. У дома го прибра въздушната възглавница на ентусиазма. Сипа си студено кафе и пусна компютъра. Влезе в профила си в сайта за безплатни обяви и една по една намали драстично цените на почти всички свои артикули качени за продажба – изцяло заглавия от колекцията с техническа и художествена литература на д-р Левиев старши, някогашно име в своята гилдия. Стратегията бе да има повод да се върне по-скоро в офиса на куриерската фирма, по-добра не измисли. Коя ли книга може да бъде отправна точка за разговор – фантазираше той пред лавиците на фамилната библиотека. Мариела Банкова, според баджа на гърдите на момичето, изглеждаше достатъчно интелигента, за да не може да се предположи читателския й вкус; фините й пръсти, странно, носеха следи от боя или мастило. Не че неговият литературен вкус последните години стигаше по-далеч от поредното препрочитане на Джак Керуак и пивките бестселъри за преуспели предприемачи. Но помислете, нима днес има разлика между съветите на Ричард Брансън и Далай Лама, между влиянието на майка Тереза и Лейди Гага? Приятели на долара стават все лъчезарни хуманисти зачеркнали егоизма. Абстрахирайте се от външният им вид, възраст, пол, призвание и зъбен профил. Чували ли сте за милионер, който да не е алтруст и благодетел, за милионер, който да не е, ако щете олицетворение на християнския морал? И обратното – олицетворение на християнския морал, което да не сбира весели финансови потоци? Сегашният златен списък на Форбс е бъдещият златен списък на Ватикана (Сори, ортодоксът не е конвертируем). Мъченичество, ореол? Ооо, стига. Няма полза от преждевременната, камо ли от болезнената смърт, когато може да помогнеш на толкова много хора посветаиунас с гладна банкова сметка. Каузата е свобода или смърт, на пазара.
     Извинявайте, отплеснах се. Това, което исках да кажа, е че Иво не е бил през цялото време оператор на 3D фреза. Блиц преглед на сивито показва завършена езикова гимназия с английски,  после съответната филология, после уроци по английски, превод на дипломи, документи, хорър романи... Чак най-накрая, когато е вече в икономическа кома обира от читалището на майка си надъхващите изповеди на Св. Августин, Тръпм, Джобс, Опра и свети (без ирония) Майкъл, Майкъл Джордан. Прагматична сламка за удавника; българинът приема за автентична само чуждата истина. И ако клишетата бяха верни и М. си падаше по „Чайката“, „Пух“ и „Малкия принц“ (тази тройка се надяваше да му плати сметката на джиесема за месец август) това щеше да означава край на историята преди тя въобще да е започнала. Защото както намекнах, ще си позволя заемка от езика на вегетарианците, културното тесто на Левиев младши бе от диво жито, без философски стабилизатори и екзистенциална мая.
      Не устоя на изкушението и отвори Фейсбук. Намери я веднага, но системата го допусна единствено до профилната й снимка – красива брюнетка по медицинска престилка с шпиц деколте. Приличаше на М., но не беше тя. Цъкна десен бутон на мишката и свали изображението на хард диска, след което го качи обратно в мрежата, за да използва ресурсите на търсачка. Оказа се актриса, героиня в доста популярен щатски сериал за някаква болница в Сиатъл; скука, Иво изтри снимката и се тръшна на матрака с „По пътя“, издание 83-та. Няколко думи на Сол от последната страница не му даваха мира. „– а знаете ли, че бог е плюшено мече?“ Мечтаеше един ден да зареди 3D фрезата с дебела щорцова дъска от орех и да подаде за рязане файл на разпятие. Машината щеше да програмира да не спира работа, така че разпятието да изплува от дървесината, а после – стружка по стружка, да изчезне, да се стопи до нула. По време на процеса предназначеният за абсорбация отвор щеше да всмуква и отвежда отнетия материал към другия край на маркуча, където, забележете дързостта, Иво щеше да монтира отвора на огромно, разкроено и ушито от винил Teddy bear...   
     Прогнозата за изложените на гюме „чайка-пух-и-принц“ не се потвърди. Пишман букинистът не бе даже приблизително близо. Учудващо, от всички книги в онлайн сергийката следващата оферта, която получи (от потребител с прякор MGray), бе за оригиналното немско издание на „Човешкото тяло: Учебник по пластична анатомия“ на д-р Годфрид Бамес от 79-та, за немалката сума от седемдесет лева; цената Иво му се досвидя да пипа. Долният ръб на всички страниците бе оцветен от разлято кафе, а на 262-ра баща му беше изрязъл парче от илюстрация на Пикасо, това в обявата тактично бе премълчал. За адрес на доставка беше посочен офисът на М., до поискване.
Имаше спомен с тази „тухла“. Като първокурсник, впечатлен от щедрия бюст на един от актовите модели вътре (и поради отказ на достъп до такъв в живота), той опита да прерисува поза на сочната германка с комплект подострени моливи Koh-I-Noor Hardtmuth. Получи се смешен, цицорест шарж. Срамът на аматьора го отказа, затвърди се мнението му, че това е работа за професионалисти.
     Мъжагата с опакованите в стреч-фолио шестнайсет цолови гуми с лети джанти преди него му позволи да повоайорства необезпокояван; беше готов, ако не уцели смяната й да се върне. Пуснатите кестеняви коси (предния път бяха на кок) рамкираха правилните й черти, а липсата на грим и лъскави аксесоари беше успокояваща. Стандартна синя връзка висеше хлабаво на шията. Надписът „120 год. Национална Художествена Академия“ върху тениската, плюс стилизираната картинка на четка и палитра беше в разрез с фирмения дрескод.
     След десетина минути, с потиснато вълнение Иво направи финалната крачка.