Порейки  дните

Връзвам днешния си антиправителствен лозунг на гърба на раницата си в движение. Откъм Министерски идва тътен - юлското слънце бие тъпан. Спирита да духа. Кланът е тука. Усмихвам ги стерео. Вървящите ми в контражур по Царя. Ще ми се да хвана под ръка ето тази едра бяла жена и да я попитам вежливо, екскюзе моа, с какво по-важно нещо, по дяволите, госпожо, сте заета в този ранен дори за турско сериалити час? Презирам малодушието, апатията. В себе си, в себе си. Оттам и високомерието, задържам го в торбички под очите. Но ще ги разкарам от утре, първо отляво, после отдясно, обещавам.
Два месеца ватерлинията на ДАНСwithme гази фекалните води на българската политика кротко, невъзвратимо. Посоката е на хоризонта, а хоризонтът е вертикала, затова сме на една страна. Сещаш се, нали? На една страна. Щото имаме осембитов детектор за лъжата, чип изписан в Шейново и Майчин дом. Соросоиди? Наемници? Партийната риторика е океан от майонеза. Застинала през 45-та лава от мононатриев глутамат. Айсберг от кашони натъпкани с пионерски връзки. Гербаджии, столичани излезли за разтуха, статисти на рокфелер фемили пакет? Функционерите са автентични колкото Карибски пирати.
Бузлуджа пристига на шести запад. Шано тромбата на Мишо локомотивира. Що не прочетеш Юкио Мисима, ма, БузлОджо? Вашето е харакири с дъска за рязане на хляб. Блянът ви го няма. Холограмата угасна с Джугашвили, а белият ви екзоскелет ще изгние на бус-депо. Обръчи въртим във ханша. Капитали, али бали. Медийните ви куки се плъзгат по корпуса ни, за да потънат на страница втора в Google. Не, това за Прометей не е мит. Чичковите червенотиквеновчета кълват ли кълват от е-централите черния ни дроб, пък на следващия ден –  ничево!
Имиджмейкъри, кингмейкъри, хартбрейкъри? За чий тоз суициден флашмоб, кой ви фърля на боб? Как, възможен ли е наистина такъв c‘est le grandе резил? Обективно погледнато МВР не може да счупи всички фото обективи, само Малкия принц може да изгаси всички лампи.  Полицейските щитове ни пазят сянка, а страхливите палки, са нищо повече от безпомощна пунктуация в неграмотно списан бюлетин. Всеки от екипажа ни си дава сметка за каргото на борда, по-важно и от атомен реактор. То е мост, отворен двупосочно. Портативен мост, чиято мобилна версия демонстрираме всеки ден. Сглабяме го, който иска върви по него, който иска пристига или се пък връща. После го разглабяме, частите прибираме по микрорайони и на следващия ден нова презентация, нов лендарт, ново слайдшоу от постинги и 3Д мапинг от бъдещето. Затова господа другари, каним ви на маса, горе на палубата. На дълга, колкото Лумпенщрасе Гинес-маса. Ще я познаете, мястото ви се пази с Оставка RESERVE. За дискусия със сладък вкус и камбани във небето.