Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2013 22:18 - Разказ от баща ми
Автор: urbanjoga Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2436 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.06.2013 21:20


Дует за един човек в си бемол



„Титаник“ бавно потъваше.
Минава много бавно, зад него кортеж: вулгарно дебела Рубенсова циганка с дръпнати очи с камара кашони, найлонови торби пълни с нещо, намек за парчета дограма, парцали по-древни от Троя, две награди „Оскар“. Най-отгоре счупен чадър със скъсаното знаме на Великобритания, осеяно с дупки колкото нейните острови. Следваше момиче с красив букет цветя от близкия пазар. Последни са две глутници кучета, които водеха романтична Пуническа война за нещо увито в мазна хартия.
Храбрият оловен войник с библейско телосложение, страхливо се скри в арабския магазин за месо.
От самолета на
Swiss International Airlines земята е безкрайно красива. Като черупката музиката на Alboran Trio – кристално пиано, мелодичен бас, изчистени фоклорни наслагвания.
Не се вижда как потъва „Титаник“.
Кучета се въргаляха на женския
Montparnasse, хората се бутаха, един беззъб объркан поп търсеше пътя към храма.
Все се питам кой ли живее тук, как ли се живее тук, кой е живял... Къщите са като облеклото на обитателите им – според модата и възможностите им. Заглеждам старите постройки, особено олющените, западнали, като зарязани Пепеляшки, след отминали балове...
Пред мен е една упорита, висока, почти разрушена сграда. Сигурно е била жилището на достопочтен еврейски търговец и фамилията му. През зеещите прозорци се вижда небето, а останките от орнаменти по основата са затулени от реклами за продажба на стари коли. Жълтеникава фасада, неокласическа украса, високи етажи. Строена в началото на
XX век от тухли, вар, пясък и железни Т-образни греди, с тавани от „пруски“ сводове. Ръждясала ажурна ограда разделя непроходимо обрасъл двор от улицата. Едва се вижда каменното стълбище, над него застрашително наклонено балконче. Побесняла котка прекоси мъртвите цветя, след не още една, после куче...

Подредени на трамвайната линия, Бременските музиканти плачеха капричиозо с Aronado. Над тях – вълма арабски благовония, рахат халва, портокалови кори по ниската тарифа...
Всичко което беше на колела или можеше да се дърпа, влачи и търкаля – минаваше по улицата, натоварено като Ноевия ковчег. Мършав циганин с философска осанка буташе метална конструкция, подобна на разглобен мотокар. Върху него бяха сплъстени, навързани, закрепени по най-различен и възможен начин: изумрудени парчета винкел, части от врати и дюшеме, пещерни юргани и дюшеци, изгнили пружини, метални табли, душове от баня, аристократични стари кревати, медни кабели, кухненски мивки, криминални радиатори, архаични клекала от тоалетни, екстравагантен килим
Galimard Geneve, изтърбушен почти хладилник, авомобилни оборотни джанти, ръждива ламарина, щайги, гипсово гробищно ангелче без крила. Проскубано викторианско перде замиташе калния асфалт... Цигански постмодернизъм от XXI siecle, L’ Eroupe.

Среднощните разхлопани каруци навяваха нещо от чара на Chaperonmere, Paris.
Малката Русалка се давеше под моста с Лъвовете. Циганчета с бароков финес се пързаляха с кънки за лед между колите. Влюбените младоженци на Шагал прелетяха, без да знаят къде и кога да спрат.
Пинокио уплашено гледаше струпаните на тротоара брадви, тесли, ножове, сатъри, триони, купища остри клинци.
Червената шапчица искаше да помогне на русокосата скандинавка...
„Титаник“ потъваше и крещеше: ... „по три за лев – домати, праз, екстра качество – банани на екс – свещи църковни с намаление – препарат за хлебарки, гризачи, оригинал – чубрица ронлива – комбинезони за дребни и дебели – цигари, тютюн – олио без пари – вкусни кебапчета – кисели краставички, камби – потници, гащи, намаление – салатки, лев за две – магданоз перфекцио – яйца на акция – радомирска боза – гащи ластик, китайски, ряпа, номинация Оскар – лук сладък, батерии всякакви - сланинка бижу – точилар всякакъв, Швейцария часовник – тоалетна хартия, Европа хавлии Босфора – целина екологична от Враня – биволско мляко от Горубляне – прясно мляко от Горна Малина...“
Отделно – новина – прясно пушен паламуд или калкан, пушен Бургас, Созопол, Бяла, запазена марка

16,40 килограм, гаранция.
Малки пеперуди кацаха от сергия на сергия, по съседство, при прецъфтелите мандарини.
Наркомани изживяваха живота отзад-напред.
Кофите за боклук станаха убежище.
... Преди на връщане от реката събирах светулки. Нощем отварях кибритената кутийка и те обикаляха около мен като феи, докато докоснат светлината.
Изкуството да си сам.
Душата на някои хора крие съкровища.
На други – смрадлива тиня на възел.
Малката кибритопродавачка сгушена като модел на Климпт, спеше с отворени очи.
Живот в буркан, облепен с
TV реклама.

31 януари, четвъртък, 2013 година.
Денят е 10 часа, а нощта 14.
Безлуние.

Петър Терзиев

P.S. “Титаник потъваше.


....


Петър Терзиев

image

 

Роден през 1954 г. в град Елхово, през 1983-та Петър Терзиев завършва специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ в „Национална художествена академия“ – София, в класа на проф. Р. Скорчев. Член на Съюза на българските художници от 1984-та. През учебните 1986/87 и 1987/88 е хоноруван асистент на проф. Р. Скорчев.
Работил като художник-редактор в Държавно издателство „Просвета“. Преподавал в Художествена гимназия- София и Първа частна академия „Жул Паскин“.
Принтове и рисунки, живопис и пластика – различните пътища, по които зрителят на Петър Терзиев преминава, са белязани от асоциации, самоирония, тъга и усмивки – скъпоценни истини, които се споделят рядко. Разностранен и прецизен в работата си, той е оценен и представен в множество художествени изложби в страната. Има участия както в национални изложби, свързани с илюстрация и изкуство на българската книга, така и на форуми, представящи българската графика в чужбина – Москва, Санкт Петербург, Будапеща, Лисабон, Феодосия, Виена, Амстердам, Берлин. Участник е в множество графични международни биеналета на графиката (Тузла, Радом, Хавана, Лодз, Варна, Габрово); в международното биенале на илюстрацията – Каталоня и Болоня. Носител е на награди за графика и илюстрация.
Самостоятелни изложби: Федосия- Русия 1985 г., Будапеща 1987 г., София 1993 г., 1995 г., 1996 г.
Илюстрирал и оформил над 100 книги-художествена литература, учебници, рекламни издания.

Работил в областта на монументалното изкуство: Аерогара-София, Музея на занаятите- Разлог, музей в „Радоновата къща“ – Банско.
От 1997 г. – 2001 г. преподава по рисуване и илюстрация в специалността „Изкуство на книгата“ – факултет „Изкуства“ на Славянски университет.

Негови творби са част от колекцията на Петер Лудвиг, Германия "Българското изкуство днес". (From the Collection of Peter Ludvig "Bulgarian Art Today")

 

 

 

 

 





 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: urbanjoga
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 606674
Постинги: 249
Коментари: 183
Гласове: 1215